Линкольн Чайлд - Третата порта

Патоложката хвана скалпела по-здраво и сряза още един слой ленени бинтове. Сега плътта на Нармер се провидя, покрита само с тънка покривка и златен нагръдник, който беше изместен вероятно от предизвикалата взрива химическа реакция. Това не беше хубаво — може би притискаше повече мумифицираните тъкани и щеше допълнително да ги повреди. Налагаше се да го постави правилно на гърдите на Нармер. Едва тогава можеше да започне да зашива бинтовете с ленените конци, а местата, където оригиналните бинтове бяха прекалено изгнили или повредени, да заменя с парчета от запаса древни ленени плащаници. След това вече можеше да се заеме с ръцете и главата, където работата би трябвало да върви много по-бързо. След три или най-много четири часа мумията на Нармер щеше да е в достатъчно добро състояние, за да може да се транспортира в Англия.

След като остави скалпела настрана, тя внимателно пъхна ръка между слоевете бинтове и предпазливо хвана края на златния нагръдник. Забеляза със задоволство, че околните тъкани бяха в отлично състояние: сиви и изсъхнали, без следи от втечняване. Беше ѝ трудно да помръдне нагръдника, затова дръпна по-силно. Най-накрая той се откъсна от тялото на Нармер със сухо пукане.

Ричардс леко го повдигна, готова да го намести и да зашие бинтовете над него. Ала изведнъж се закова на място от изненада и шок.

След като нагръдникът бе махнат, плътта на Нармеровата гръд беше оголена. И Ричардс видя под безмилостната светлина на лабораторните флуоресцентни лампи и белия лъч на хирургическия прожектор сбръчкани, изсъхнали, но невъзможно да бъдат сбъркани с нищо друго женски гърди .

Докато останалата част от групичката гледаше в унесено мълчание, Стоун пристъпи към голямата кутия от оникс. Общите работници на Валентино застанаха от двете му страни. Стоун кратко се поколеба, но след това клекна до плинта и внимателно прекара защитената си от латексова ръкавица длан по горната част на сандъка. Раменете му видимо потрепваха. Той свали ръкавиците — Ръш и Лоугън видяха, но не възразиха — и прекара бавно длани по капака. Въпреки че беше намекнал, че в сандъка се крие тайната на Нармер, май не бързаше да го отвори.

Застанал назад и наблюдавайки от мрака, Лоугън разбра. Спомни си речта пред събраните участници в експедицията, когато Стоун описа първата си археологическа находка: индианското селище, което всички преди него бяха пропуснали. Спомни си блясъка в очите му, когато за пръв път се срещнаха в Каирския музей. По време на бляскавата си кариера Стоун беше открил почти неопровержими доказателства за съществуването на Камелот 29 29 Крепостта на крал Артур. . Беше открил следи от Иполита, амазонската царица, която историците винаги бяха обявявали за мит. Ала с откриването на Нармеровата гробница той беше надминал себе си. Лоугън знаеше, че Стоун се отнася към Флиндърс Питри, бащата на модерната археология, с уважение, което стига до обожествяване. А сега той беше успял да постигне това, което не се беше удало дори на Питри. С намирането на короната на Нармер той щеше да си осигури място сред най-видните имена в неговата професия — и щеше да се извисява над всички останали. Неговите критици щяха да млъкнат завинаги. Стоун щеше веднъж завинаги да стане най-великият археолог на света.

Той плъзгаше мълчаливо дланите си по капака на сандъка, след това по неговите страни, ръцете му с дълги и тънки пръсти като крачетата на паяк се движеха насам-натам като ръцете на френолог, който анализира череп.

— Тина — продума той най-накрая, нарушавайки унесеното мълчание, — моля, скалпел.

Тя излезе напред и му подаде тънкия прав инструмент. Той кимна за благодарност, после внимателно сряза златните ивици, които опасваха ковчега. Лоугън беше предположил, че златните ивици са инкрустирани, но се оказа, че са ивици тънко изкован метал, затварящи капака на сандъка с ритуални печати. След като ги сряза, Стоун ги отлепи от сандъка и внимателно ги сложи настрана. Остана една-единствена ивица, на която се крепеше покритият със скъпоценности серех на капака на сандъка; друг предпазлив срез със скалпела я прекъсна, после археологът внимателно я сложи до другата в основата на плинта заедно с прикрепения към нея серех. След това се изправи и кимна на общите работници. Двамата хванаха краищата на капака и започнаха да го вдигат. Макар да не беше по-дебел от пет сантиметра, мъжете не успяха да го мръднат от мястото му. Валентино и един от пазачите се втурнаха да им помагат. С голямо напъване четиримата успяха да вдигнат капака, пренесоха го до разчистената част на гробницата и с пъшкане го сложиха на земята. Той се стовари върху черния под с тъпо тупване, което отекна в помещението.