Линкольн Чайлд - Третата порта

Бяха стигнали до коридорите на Червеното крило. Лоугън последва египтоложката в кабинета ѝ и двамата се настаниха от двете страни на малкото бюро, на което лежаха артефакти и лаптоп.

— Любопитен съм — започна Лоугън — дали има напредък? По отношение на нещата, които толкова те учудиха в тази гробница.

— Цялата проклетия е една голяма загадка — изръмжа тя. Настроението ѝ още беше мрачно, но очевидно беше започнала да се успокоява.

— Каза, че имало надписи, които са безсмислени. Необичайни серехи. Предмети, които не са в съгласие с фараонските традиции, които се появяват по-късно.

Тя кимна.

— Да, загадки в загадката.

— Как мислиш, дали нещата, които ще намерим в третото помещение, ще изяснят тези загадки?

— Възможно е. Обикновено в последното помещение на гробницата са положени най-важните и ценни предмети. Затова толкова се изненадахме, че намерихме Нармер и неговите скъпоценни погребални дарове във второто помещение. — Тя вдигна рамене. — Ето ти още една загадка.

Лоугън помълча малко, преди да попита:

— Според теб какво ще намерим? Имам предвид отвъд Третата порта?

Тя помисли известно време.

— Аз съм един от водещите египтолози в света. Затова Стоун ме избра. Проучила съм всички царски гробници, погребения в пясъка, пирамиди, култови храмове и мастаби, открити досега и документирани. Никой не знае повече по тези въпроси от мен. Искаш ли да чуеш нещо, ловецо на духове? — Тя се наклони към него, пронизвайки го с поглед. — Нямам ни най-малка представа какво ще намерим, когато свалим печатите от Третата порта.

Когато Лоугън влезе в помещението за наблюдение, доктор Ръш се беше навел над тялото на жена си, която лежеше на болничното легло, облечена както и при предходните преминавания с болнична пижама.

— Последен път, скъпа — каза той и я погали по бузата.

Тя вдигна очи към него и се усмихна леко. След това насочи поглед към Лоугън, който се приближи до леглото, взе ръката ѝ и лекичко я стисна. Не можа да разшифрова изражението на лицето ѝ — опасение, примирение? Този път докосването до ръката ѝ не му каза нищо.

Той отстъпи назад, докато Ръш оглеждаше апаратите и се готвеше да ѝ бие пропофола. Минаха пет минути, после десет, докато лекарят запали тамяна; после вкара иглата, след това другата в абоката; използва амулета и свещта; изрецитира променения текст за хипноза. Най-накрая взе дигиталния диктофон и се придвижи до горния край на леглото.

— С кого говоря? — попита той.

Единственият отговор беше тежкото дишане на Дженифър.

— С кого говоря? — попита той отново.

Никакъв отговор.

— Странно — каза Ръш. — Никога преди не съм имал проблеми с въвеждането. — Огледа отново апаратите, леко вдигна една от клепките на жена си и огледа окото със своя офталмоскоп. — Ще увелича малко пропофола, за да подсиля опиянението.

Лоугън чакаше безмълвно, докато лекарят си намираше работа около масата, после отново изрече текста за хипноза. Този път дишането на Дженифър стана по-плитко и бързо.

— Отпусни съзнанието си — говореше Ръш на жена си с почти гукащ глас. — Пусни го на воля. Освободи съзнанието от тялото си. Превърни го в празна непритежавана черупка.

Празна черупка. Без да знае защо, Лоугън изведнъж почувства тревога. Инстинктивно направи крачка напред, сякаш искаше да спре процедурата, но после успя да се овладее.

Ръш отново взе диктофона.

— С кого говоря?

Никакъв отговор.

Ръш се наведе по-близо до жена си.

— С кого говоря?

Устата на Дженифър се раздвижи.

— Говорителят… на Хор.

— Знаеш ли кой съм?

— Осквернителят… неверникът.

— Разкажи ми за орнамента във фреската. Онова, което фараонът или върховният жрец носи на главата си.

— Не… жрец. Само за… детето на Ра.

Детето на Ра. Фараонът. Лоугън смръщи чело. Но този епитет не беше станал популярен преди Четвъртата или Петата династия, стотици години след времето на Нармер. Възможно ли е това да е допълнително доказателство за предположението на Тина Ромеро — исторически анахронизъм, някакъв вид колективна амнезия за ритуалите и религията след Нармеровата смърт?

Ръш доближи още диктофона до устните на Дженифър.

— Ти го нарече „онова, което носи живот на мъртвите и смърт на живите“. Какво имаш предвид?

— Великата… тайна… Дар от Ра… не трябва да бъде… замърсен… от докосването на… неверник.

Дишането на Дженифър беше станало още по-плитко и бързо.