Линкольн Чайлд - Третата порта

Огледа се, после се закова на място. Нещо ставаше около отвора на Търбуха. Бяха се събрали много хора — техници, общи работници, също и неколцина учени. Сред тях бяха Портър Стоун и Фенуик Марч, които в момента водеха разговор със сериозни лица. Изпълнен с любопитство, Лоугън се приближи. Ситна индустриална мрежа беше спусната в отвора, висеше на тежка лебедка и приличаше на конците на някаква гигантска марионетка.

Докато гледаше, двигателят на лебедката заработи и след щракане на скорости мрежата започна да се издига. Стоун се беше надвесил над отвора на Търбуха и гледаше напрегнато надолу. Минута по-късно даде знак на оператора на лебедката да забави ход. Тогава Лоугън видя да се появява големият сандък от неръждаема стомана, който лежеше в мрежата. Беше дълъг около два метра и десет и широк деветдесет сантиметра. На Лоугън му заприлича на ковчег.

В този момент осъзна, че това наистина е ковчег. Вътре можеше да има само едно нещо: мумията на Нармер.

С голяма предпазливост двама техници придърпаха обгърнатия от мрежата сандък към приготвената количка, спуснаха го върху нея и освободиха мрежата. Тази операция се ръководеше от Марч, който се виеше около двамата работници като разгневено насекомо и даваше команди.

Изведнъж Лоугън долови с периферното си зрение някакво движение. Обърна се и видя Тина Ромеро, застанала в рамката на вратата, водеща към Търбуха. Тя се огледа, после погледът ѝ попадна върху ковчега на количката. За секунда сякаш се вцепени. После очите ѝ се присвиха. Тя закрачи напред и се изправи пред Марч. Лоугън чу караница на нисък глас. И тогава най-неочаквано Ромеро избухна.

— Ти, егоистично и арогантно копеле! — изкрещя тя и го сграбчи за ризата, стисна я в юмрук, след което го оттласна назад. — Да не си посмял да го докосваш.

Настъпи кратко изумено мълчание. След миг Портър Стоун бързо се вмъкна между двамата, прегърна Ромеро през рамо и я отдалечи от групата къде насила, къде с увещания. През цялото време ѝ говореше тихо и настоятелно. Марч със зачервено като цвекло лице си оправи ризата, прекара пръсти през оредяващата си коса и се обърна отново към количката.

Лоугън се промъкна по-близо до Стоун и Ромеро.

— … извадихме го само за компютърната томография… — долови той, после Стоун сниши още глас.

След още няколко минути напрегнат разговор Стоун стисна рамото на Ромеро, погледна я настойчиво в очите, после се обърна и се върна при групата около Търбуха. Ромеро остана на място, дишайки тежко и стиснала устни в мрачна черта. След малко тя напусна района на Търбуха.

Лоугън забърза след нея по алеята, която водеше към Жълтото крило.

— Тина! — подвикна ѝ.

Тя се обърна, видя го, но продължи да крачи.

— Какъв е проблемът? — попита той, когато успя да я настигне.

— Това копеле Марч — изстреля тя, без да спира. — Преди да започне експедицията, приехме основни правила как да се процедира с намерените находки. Всяка трябва да бъде проучвана на място, внимателно да се документира и да се стабилизира. За всяко нещо, което ще се изнася, първо трябва да постигнат съгласие ръководителите на екипи. Този лайнар обаче е действал зад гърба ми. Вече успя да извади от гробницата всичко ценно, което не е било здраво закрепено. Всичко е етикетирано и описано от групата плъхове, които се въртят около него. Единственото, с което разполагам, са шибаните видеозаписи. — Докато говореше, гласът ѝ леко потреперваше. — Сега, за да получа нещо, трябва да попълвам искания. Направо не мога да повярвам, че Стоун се е съгласил с това. А днес гаднярът се докопа и до мумията на Нармер. Мамка му! — Тя поклати глава. — В моменти като този единственото ми желание е цялата шибана Станция да се озове на дъното на тресавището.

Повървяха известно време в мълчание.

— Портър Стоун винаги е бил известен с това, че не е търсач на съкровища — отбеляза Лоугън.

— Знам. Известен е с това. Същевременно обаче е свръхпараноичен заради намаляващото време, което ни е останало. Строителството на язовира „Афаяла“ върви предсрочно. Това място може да се окаже под водата след седмици, а не след месеци. Марч използва този факт, за да ръчка Стоун да бързат. Не спира да разправя, че това е най-голямото откритие в кариерата на Стоун — най-вулгарно гъделичка егото му. И сега, когато нещата са извадени от гробницата и са тук горе… ще бъде много трудно да бъде убеден който и да е от двамата да върнат поне част по местата им. — Тя поклати глава с дълбоко разочарование.