Линкольн Чайлд - Третата порта

Фигурата продължи да развива бинтовете по главата. Показаха се още предмети: бръмбар от смола и красива диадема, инкрустирана със скъпоценни камъни. И двете потънаха в плика за доказателства.

Първият найлонов плик се напълни, фигурата го запечата и го пъхна в джоба на престилката. Времето беше от голяма важност. Крадецът не смееше да се бави прекалено. Вече беше обрал десетина предмета изпод бинтовете на мумията. Още десетина и щеше да си тръгне.

Насочи се отново към гърдите на мумията. На плащаницата още се виждаше избледняла рисунка на Озирис. Като се имаше предвид това напълно анахронично откритие, дали не беше възможно под бинтовете да се крият жезълът и млатилото? Ако беше така, това наистина щеше да бъде царско откритие.

Крадецът взе отново скалпела. Пръстите му лепнеха от мазилата. С тежки и бавни движения — в тях вече нямаше никаква почит към отдавна умрелия фараон, той заби скалпела дълбоко и сряза бинтовете, които покриваха гърдите. Вонята на смърт се усили. Изпод срязаните слоеве заблещука злато. Фигурата различи кама, златна верижка и няколко богато украсени защитни амулета. А какво беше това — почти не се виждаше от долните останки от бинтове? Беше ли възможно, имаше ли дори най-малка вероятност да бъде голямата златна птица Ба, чиито крила бяха инкрустирани с безброй скъпоценни камъни?

Сега фигурата работеше трескаво, бръкна между бинтовете, заопипва, започна да вади амулетите един по един и да ги пуска във втория плик за улики. Те също бяха дебело намацани със слой примитивно мазило с цвета на пръст — отвратително, но по-късно щеше да има достатъчно време да се почисти.

Фигурата изтри ръце една в друга, после ги избърса още веднъж в пешовете на престилката. След това взе отново скалпела, наведе се над мумията и се приготви да среже последните бинтове.

Но я чакай малко… Нещо не бе наред. Какво беше това странно усещане за пареща жега, която се надигаше изотвътре? Каква беше тази ужасна миризма — на сяра или нещо още по-ужасно, която се засилваше и засилваше, докато не изпълни цялото помещение?

Фигурата отстъпи тревожно назад. Но докато го правеше, усещането за горещина прерасна в усещане за пламък и виещ се дим! Фигурата отвори уста, за да ахне, но издаде нарастващ по височина и сила вой, подтикван от бързо разпростиращата се непоносима болка, която стягаше с менгеме нейното тяло.

Този път, когато Джереми Лоугън се спусна до платформата на въздушния шлюз в долния край на Пъпната връв, тя беше толкова претъпкана, че нямаше къде да застане. Преброи десет души, между които Тина Ромеро, Итън Ръш, Стоун, Валентино — за разнообразие този път лично — двамина от археолозите на Марч, двама общи работници и двама души от охраната. Лоугън кимна на насъбралите се. Неколцина от тях — Стоун, археолозите и Ръш, изглеждаха доста бледи и измъчени. Настроението беше сериозно, напрегнато, почти напълно отсъстваше онази аура на очакване, която беше усетил при първото спускане в гробницата.

— Къде е доктор Марч? — попита той, докато се оглеждаше.

Никой не отговори.

— Готови ли сме? — попита Стоун след още една минута.

Хората закимаха и замърмориха в потвърждение.

— Тогава да започваме. — Докато говореше, Стоун се приближи до Лоугън, хвана го под ръка и го заведе в първото помещение. Когато влязоха няколко крачки навътре, той му прошепна в ухото: — Марч е мъртъв.

Лоугън го погледна стреснато.

— Мъртъв?

Стоун кимна. Устните му бяха стиснати толкова силно, че почти не се виждаха.

— Снощи се промъкнал в археологическата лаборатория и осквернил мумията на Нармер. Развил трупа и започнал да краде скъпоценностите, които били увити в бинтовете. Имало е малък взрив и пожар…

— Експлозия? — удиви се Лоугън.

— В пластовете бинтове били скрити две различни вещества. Обясниха ми, че поотделно са инертни, но когато се смесят — действат като древна разновидност на напалма.

— Искаш да кажеш, че е имало капан? Какви химикали? Как може да действат след толкова векове?

— Моите хора още анализират веществата, но явно смесите са били много устойчиви. Вероятно са някакви деривати на калая и примитивна разновидност на глицерина или гликола като антагонист 28 28 В случая вещество, което блокира действието на друго. — Б.пр. . — Стоун погледна назад към другите, които ги наближаваха. — Виж, Джереми, малцина знаят за случилото се. Крием го заради морала на хората и заради… други причини.