Линкольн Чайлд - Третата порта

— По-нататъшното проучване на телефона показа, че е бил манипулиран с чип и електрическа верига. Фонтейн го изследва с осцилоскоп и детектор на сигнали. Изглежда, че предназначението на устройството е да получава съобщения от локалната компютърна мрежа, да ги шифрова и да ги изпраща до сателита в късен час, когато в комуникационния център се предполага, че няма хора. След това сателитът препраща съобщението до неговия адресат.

Още едно дълго мълчание. Лоугън забеляза как събралите се хора се споглеждат с неудобство.

— Кой знае за това? — попита Стоун.

— Фонтейн, аз и хората в това помещение.

Стоун си облиза устните.

— Това трябва да се запази в тайна. Ясно ли е? Никой друг не трябва да научи! — Той поклати глава. — Боже мили, шпионин.

— Или саботьор — подхвърли Ромеро.

— Може би и двете — добави Лоугън.

Тина Ромеро се спускаше в Пъпната връв крачка по крачка, ръка след ръка, следвайки Портър Стоун. При това спускане не носеше респиратор, а маска за задържане на микрочастици. Въздухът миришеше и имаше лек вкус на гнила растителност. Със спускането в тръбата ставаше по-хладно и когато стигна до въздушния шлюз, направо беше настръхнала.

Пазачът на платформата ги поздрави с кимване. След като Лоугън откри неразрешеното изпращане на електронни писма, Стоун, който и при най-благоприятните обстоятелства страдаше от мания за секретност, беше удвоил обичайната охрана. В добавка към денонощната охрана при отвора на Търбуха нареди да се сложи и пост на платформата пред въздушния шлюз. Бяха монтирани и допълнителни видеокамери, а картините, които изпращаха, се наблюдаваха от Кори Лендау и останалите специалисти в командния център.

Тина се усмихна мрачно. Въпреки пустосването на Стоун, заплахите и настояванията му за пазене на пълна тайна, слухът за саботьора или индустриалния шпионин се беше разнесъл из цялата Станция. В това имаше известна ирония: въпреки целия ужас имаше и усещане за сдържано облекчение. Тя самата се беше питала: ако сред тях имаше саботьор, дали той не беше причината за необяснимите случки?

Над главите им се разнесе трополене и скоро към тях на платформата се присъедини Фенуик Марч. Следваха го двама от общите работници на Валентино. Мъжете носеха под мишница частите за стойката от неръждаема стомана, на която щяха да закачат лебедката.

Стоун огледа групичката.

— Добре — каза той изпод маската си. — Да започваме.

Пазачът вдигна акумулаторната лебедка от металния под на площадката и групичката от шестима се доближи до входа на гробницата. Тина забеляза, че стърчащите вчера блокове, останали от вратата, бяха грижливо извадени и сега Първата порта беше широко отворена. Тя вдигна видеокамерата, която носеше. Това беше едва второто ѝ спускане в гробницата. Марч вече беше слизал няколко пъти; Стоун също, за да ръководи свалянето на печатите от Втората порта.

Когато тя прекрачи в първото помещение, забеляза, че по протежение на стените като предпазна мярка бяха разположени подпори. Статуята на пазача Апопи беше покрита с гумиран брезент и Тина с изненада установи, че е доволна от това: фигурата беше толкова реалистична, излъчваше такава заплаха, че въпреки безкрайната ѝ важност, тя не се радваше, че ще я види отново.

Помещението, което при първото им влизане беше сумрачно, сега беше ярко осветено от натриеви крушки с високо налягане и тя отново се възхити на красотата и запазеността на артефактите. Но пък с раздразнение забеляза, че повечето от най-важните и интересните вече бяха изнесени, а на местата им бяха сложени етикети. Без съмнение това беше работа на Марч, помисли си тя; копелето нямаше търпение да докопа артефактите с гадните си ръчички. Ако зависеше от него, всеки терен на разкопки щеше да бъде напълно оголван, без да се остави нищо на място, за да се вижда как е изглеждало някога. Нейната философия беше напълно противоположна: изучавай, стабилизирай, анализирай, описвай, документирай и след като цялата информация е организирана, остави нещата по местата им, където са били намерени.

Задната стена на помещението беше закрита с найлонови платна. Зад тях цареше пълен мрак. Тя знаеше, че Втората порта вече е напълно махната, но още никой не беше влизал във второто помещение. Те щяха да са първите, които ще прекрачат прага му.

Стоун кимна безмълвно на двамата общи работници. Те пристъпиха напред и много внимателно свалиха найлоновите платна, сгънаха ги и ги поставиха от двете страни на отвора. Пред тях се разкри правоъгълник, зад който цареше мрак.