Линкольн Чайлд - Третата порта

Фонтейн се замисли.

— Ами в един и половина. Точно както първия път.

„Много точен за механичен трол“ — помисли си Лоугън.

— Как точно работи телефонът?

— Много просто. Установяваш връзка със сателита, проверяваш ъпстрийм и даунстрийм каналите, а после зависи от това, което предаваш. Нали разбираш, аналогов или цифров сигнал, глас, интернет страница, имейл и така нататък.

— Доколкото разбрах, телефонът не разполага с вграден таймер, значи не може да се събуди от само себе си, за да приема или изпраща съобщения.

Фонтейн кимна.

— Водите ли дневник за ползването на сателитния телефон?

— Разбира се. Доктор Стоун настоява за всичко да се водят дневници — кой е подал искане за разговор, къде е изпратен съответният документ, какво е имало в имейла, такива работи.

Фонтейн потупа редицата дебели черни папки, подредени на лавица зад гърба му.

— Телефонът запаметява ли проведените комуникации?

— Да, във външна памет. Изтрива се ръчно.

— И кога за последно е прочиствана паметта?

— Паметта не е прочиствана, откакто Станцията заработи. Мислите ли… — Гласът му заглъхна.

— Мисля, че трябва да хвърлим поглед на тази памет. Още сега.

Когато повикаха Лоугън на среща в конферентна зала А, за да изгледат вчерашното проникване в гробницата, той предположи, че групата ще бъде толкова голяма, колкото и при срещата, на която обсъдиха произшествието с генератора. Ала голямото помещение беше полупразно. Преди него бяха дошли Фенуик Марч с един от помощниците си, Тина Ромеро, Итън Ръш, Валентино и още двама души, които не познаваше.

Като видя малката група, Лоугън реши, че все пак ще може да спомене за своето откритие.

Стоун прекрачи прага, следван от своята лична секретарка. Мина край двата реда столове, подредени в полукръг в предната част на залата, и застана до бялата дъска.

— Да започваме — предложи той енергично. — Моля за кратки и по същество доклади. Фенуик, да започнем с теб.

Археологът зашумя с няколко листа и се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Вече започнахме да съставяме инвентарен списък въз основа на видеозаписа от първото помещение. Нашият епиграф започна да прави запис на надписите. Щом доктор Ръш даде разрешение, ще изпратим долу топограф, който да проведе пълно заснемане на размерите на помещението и на съдържанието му.

Стоун кимна.

— Нашият специалист по история на изкуството проучва рисунките. Нейното мнение, което засега се основава само на видеозаписите, е, че те се числят сред най-старите египетски некрополни рисунки. Според нея са почти толкова стари, колкото онези от гробницата в Хиераконполис.

— Много добре — отбеляза Стоун.

— Според данните от видеоогледа, като се има предвид тяхната възраст, артефактите са в отлично състояние. Разбира се, има някои, на които ще се отрази добре едно грижливо стабилизиране и реставриране. Например делвите с черни капаци и някои от амулетите с мъниста. Кога можем да започнем да етикетираме и изнасяме?

Въпросът предизвика гневното изсумтяване на Ромеро.

— Фенуик, ще караме подред — каза Стоун. — Първо камерата ще бъде заснета, картографирана и обявена за безопасна. Едва след това можем да се заемем със същинските артефакти.

— Смятам, че няма защо да ви напомням, че времето ни се изчерпва — изтъкна Марч.

— Да, няма нужда. Точно заради това ще бързаме колкото може повече. Обаче няма да прибързваме, за да не изложим гробницата и нас самите на опасност. — Стоун се обърна към Ромеро. — Тина?

Тя се размърда неспокойно.

— Малко е рано, за да навлизам в подробности. Освен това трябва да проуча много по-внимателно плочките и папирусите. Онова, което открих досега обаче, е донякъде объркващо.

Стоун сбръчка чело.

— Моля да ни обясниш.

— Ами… — Тя се поколеба. — Някои от надписите са изписани или изрязани малко грубовато. Сякаш се е работило твърде бързо.

— Забравяш, че си имаме работа с архаичния период — подхвърли Марч саркастично. — Първата династия. Египетските умения в областта на изкуството са били все още в зачатък.

Ромеро вдигна рамене. Беше очевидно, че не е съгласна.

— Във всеки случай много от предметите и надписите са единствени по рода си в египетската история. Те говорят за богове, практики и ритуали, които се различават от известното на науката за онова, което следва чак до Новото царство.

— Не разбирам — вдигна вежди Стоун.

— Трудно е да се опише, защото всичко е толкова ново и непознато. Сякаш… — Тя отново замълча. — Когато за пръв път погледнах надписите, имената на призованите богове, пола, поредността на ритуалите и други подобни неща, ми се стори сякаш… че Нармер е сбъркал. Но това е невъзможно. Нали Нармер е първи. Това е най-старата гробница на египетски фараон, която някога е намирана. Затова мога единствено да предположа, че предаването на Нармеровите вярвания и религиозни практики на бъдещите поколения е било погрешно. Сякаш наследниците на Нармер не са разбирали какво се е опитвал да направи, а са го възприели папагалски, без да вникнат напълно. Нали разбирате, в древноегипетските ритуали има още много неща, които не са ни ясни и които сякаш си противоречат. Напълно е възможно, ако сега ги прегледаме наново в светлината на Нармеровия „оригинал“, да открием различията и да ги изразим. Ще знам повече, след като проведа още анализи. Но откъдето и да го погледнеш, това ще обърне египтологията с главата надолу.