Линкольн Чайлд - Третата порта

Стоун поглади брадичката си.

— Очарователно. Някакви идеи за… пазача на гробницата?

— На пръв поглед беше изображение на Амут, Чудовището, което поглъща — в по-късната система от египетски вярвания — и изпраща погълнатите души на Поглъщащия мъртвите. В един момент обаче осъзнах, че морфологията е сбъркана. Това е само предположение, но си мисля, че може да е грубо и примитивно изображение на бога, който в Средното царство ще получи името Апопи. В по-късните години го представят като крокодил или змия. Това е в съзвучие с фигурата, която видяхме. Апопи е бил бог на мрака, хаоса, поглъщал е душите и е олицетворявал всичко зло. Интересен избор на спътник. — Тя поклати глава. — Тук виждаме една много ранна разновидност на този бог, преди още Амут и Апопи да се развият като напълно различни същности.

Лоугън видя, че Ръш се опитва да привлече погледа му. „Поглъщач на души — помисли си той. Това беше богът, за който говореше Дженифър. — Как е могла да знае това — запита се, — освен ако глас от древното минало не ѝ е казал?“ Лекарят изглеждаше уморен, но това не беше изненада за Лоугън. Вчера на Дженифър ѝ бяха нужни почти два часа, за да се свести от преминаването.

— Разбира се — продължи Ромеро, — ние не знаем точната роля, които играе този бог в теогонията на Нармер, нито какво е представял в онзи толкова ранен период.

— Какво ще кажеш за основното изображение в гробницата? — попита Стоун. — Онова, което изглежда, че представя някакво наказание?

— Не знам повече от вчера. Съжалявам, но ми е напълно чуждо.

— А Втората порта?

— След огледа мога да кажа, че царският печат изглежда като първия.

— Благодаря ти — кимна Стоун. — А ти, Итън?

Ръш се раздвижи на стола и прочисти гърло.

— Моят анализ на атмосферата, на прахта от повърхностите в гробницата и на пясъка от хоросана е готов. Всичко изглежда инертно. Наблюдава се сравнително висока концентрация на плесенни спори и полени, но нищо тревожно, ако продължителността на излагането на тях се ограничи. Разбира се, наложително е грижливо почистване. Това ще реши проблема. Не открих доказателства за вредни бактерии, вируси или гъбички. Докато не завърши процесът на деконтаминация, препоръчвам да се носят маски за задържане на микрочастици, както и латексови ръкавици, но вие така или иначе знаете, че това е стандартната процедура.

— Отрова? — попита Стоун.

— Моите тестове нищо не откриха.

Стоун кимна доволно, след това се обърна към останалите.

— Доклад от работата на проникващия в земята радар?

Млад, нервен на вид човек се изправи, намести очилата си.

— С ПЗР обследвахме второто помещение и открихме голяма маса, вероятно един обект, дълъг четири метра и висок два. Пред него са подредени четири по-малки, но подобни обекта.

Настъпи тишина.

— Саркофаг! — измърмори Марч.

— И четирите му погребални делви! — допълни Ромеро.

— Възможно е — сбръчка чело Стоун, — но защо във второто помещение, а не в третото?

— Виждат се и няколко други обекта — продължи младият мъж, — но отразените лъчи правят трудно разпознаването им.

— Много добре. — Стоун се замисли. — Ще прекараме остатъка от деня в обезопасяване, стабилизиране и обеззаразяване на първото помещение. Първата ни работа утре ще бъде да се заемем с Втората порта. Междувременно, ако в анализите си откриете нещо необикновено, веднага ми съобщете. Като стана дума за това — обърна се той към Лоугън, — Джереми, ти искаш ли да добавиш нещо?

— Да. Снощи говорих с Фонтейн. Беше докладвал, че едно от електронните устройства в комуникационния център се държало странно. Включвало се неочаквано, когато не е трябвало, работело само.

Ромеро много тихо взе да си подсвирва мелодията от „Зоната на здрача“.

— Уредът, за който става въпрос, е един от сателитните телефони. Когато научих, че и двете произшествия са се случили в един и трийсет сутринта, накарах Фонтейн да провери външната памет на сателитния телефон.

— И? — попита Стоун.

— В паметта имаше записани четири неразрешени ъпстрийм връзки, всички осъществени точно в един и трийсет и четири местно време. Ъпстрийм връзките са били шифровани имейли. Всички са изпратени на фирма за препращане на имейли, което ги прави неоткриваеми.

В помещението настъпи тревожна тишина.

Лицето на Стоун беше посивяло.

— Как е възможно това? Никой няма достъп до сателитните телефони. Те могат да се използват само чрез служителите в комуникационния център.