Линкольн Чайлд - Третата порта

— Колко ще продължи? — попита Лоугън.

Вече беше вечер и двамата с Ръш пресичаха почти пустите коридори на Кафявото крило.

— Продуктивния период ли имаш предвид? — уточни Ръш. — Ако имаме късмет, пет минути. Времето за въвеждане обаче е много по-дълго.

Лекарят спря пред затворена гола врата, след това се обърна към Лоугън.

— Има няколко основни правила. Говори тихо и спокойно. Не прави резки движения. Не прави нищо, което може да разруши или наруши обкръжаващата среда — никакво усилване или намаляване на осветлението, никакво преместване на столове и оборудване. Разбра ли?

— Напълно.

Ръш кимна доволно.

— В Центъра за изследвания на отвъдното научихме, че преминаванията са много по-успешни, когато са предизвикани от околната среда на изпадалия в клинична смърт.

— Околната среда ли? Не разбирам.

— Симулиране на действителното преживяване. Това се постига с изкуствена кома — разбира се, съвсем лека. Плюс психомантетични техники. Ще видиш какво имам предвид.

Лоугън кимна. Знаеше, че психомантеумите са помещения или кабини, които често са покрити с огледала и са много тъмни, построени така, че да предизвикат транс или състояние на отворено съзнание у обитателя, като по този начин помагат да се отвори портал или канал към света на духовете. Психомантеумите са изобретени от древните гърци, а днес в Америка и други страни още има няколко действащи, помагайки, както мнозина вярват, да се установява връзка с онези, които са продължили напред. Лоугън се сети за огледалото, което беше видял първия ден в помещението за наблюдение, където бяха Дженифър и Итън Ръш. Точно то беше едно от нещата, които му помогнаха да се досети защо жената е в Станцията.

— Ефекта на Ганцфелд 26 26 Метод, целящ установяване на телепатични способности на лицето. — Б.пр. ли предизвикваш? — попита той.

Ръш го изгледа с любопитство.

— Лекарствата го правят излишен — обясни той. — А сега, моля те, наблюдавай внимателно. Говори колкото можеш по-малко. После ще обсъдим всичко. Колкото повече знаеш, толкова повече можеш да ѝ бъдеш от помощ.

Лоугън кимна.

— И още нещо — не очаквай някакви откровения. Не очаквай онова, което ще чуеш, да има смисъл. Понякога се налага дълго да анализираме свалените записи, за да схванем смисъла, ако изобщо успеем. — След като каза това, Ръш тихо отвори вратата и влезе в помещението.

Лоугън го последва. Позна стаята. Ето го болничното легло, а около него стойки с медицинско и друго оборудване. Ето го и голямото огледало на стената пред леглото, лъснато до блясък. Осветлението беше приглушено, точно като първия път, когато случайно попадна на стаята.

Дженифър Ръш пак лежеше в леглото с болнична пижама. Кабели за ЕКГ се точеха от ръцете и гърдите; към главата ѝ бяха закрепени енцефалографски кабели. Червените и сивите ивици по медицинските кабели изглеждаха не на място на фона на косата ѝ с канелен цвят. От вътрешната страна на едната китка бе поставен абокат за венозни вливания. Тя погледна Ръш, после Лоугън и леко се усмихна. Очите ѝ гледаха замаяно, сякаш беше упоена.

За изненада на Лоугън в горния край на леглото стоеше Стоун, едната му ръка лежеше върху рамото на Дженифър. След окуражително потупване той се дръпна настрана. Кимна на Лоугън, после се обърна към Ръш.

— Ще я попиташ ли? — попита той тихо. — За портата?

— Да — отговори Ръш.

Стоун го изгледа, сякаш обмисляше дали да продължи да говори. Накрая само кимна мълчаливо за довиждане и тихо излезе от стаята.

Ръш посочи на Лоугън да седне близо до горния край на леглото. В продължение на около пет минути лекарят беше зает да свързва различните апарати, да настройва монитори, да проверява датчици. Лоугън седеше безмълвно, попивайки всичко. Стаята миришеше слабо на тамян и смирна.

Най-накрая Ръш се доближи до леглото със спринцовка в ръка.

— Джен — каза той тихо, — сега ще ти бия пропофола.

Жената не отговори.

Ръш пъхна иглата в абоката. Дженифър лежеше неподвижно като мъртвец. Лоугън погледна към мониторите над горния край на леглото и видя, че кръвното ѝ налягане спадна, а дишането и пулсът ѝ се забавиха може би наполовина.

Ръш внимателно следеше физическото ѝ състояние чрез мониторите в долния край на леглото. Двамата мъже мълчаха. След няколко минути Дженифър слабо помръдна, Ръш веднага закрепи два диска, покрити с памук, на слепоочията ѝ.

Лоугън го гледаше с мълчалив въпрос в очите.