Линкольн Чайлд - Третата порта

— Стимулатор на мозъчната кора — обясни лекарят. — Стимулира дейността на епифизната жлеза.

Лоугън кимна. Проучвания бяха потвърдили, че неврохимичните секрети на епифизната жлеза увеличават екстрасензорните и ясновидските способности.

Ръш се върна пред гората от монитори за наблюдение в долния край на леглото. В продължение на още две минути той наблюдаваше как жена му се отнася в състояние на полусъзнание. След това се доближи и вкара втора спринцовка в абоката.

— Още пропофол? — попита тихо Лоугън.

Ръш поклати глава.

— Бензодиазепин. Заради неговото амнезийно въздействие.

Амнезийно въздействие, учуди се Лоугън. Защо?

Докато се приближаваше към горния край на леглото, Ръш измъкна два предмета от джобовете на престилката си. Лоугън видя, че единият беше офталмоскоп, а за негова изненада другият се оказа древен на вид амулет от чисто сребро. Малка свещ беше сложена в горния му край. Ръш прегледа зениците на Дженифър с офталмоскопа, запали свещта и лекичко залюшка амулета на верижката му между жената и огледалото.

— Искам да се вгледаш в амулета — каза той с нисък, успокоителен глас. — Не гледай нищо друго. Не си представяй нищо друго. Не мисли за нищо друго.

Той продължи да мърмори нареждания. Лоугън разбираше какво прави: стандартна процедура за хипноза, позната като въвеждащ текст за фиксиране на погледа. В този момент текстът се промени.

— Сега започни да дишаш бавно и дълбоко. Позволи на крайниците си да се отпуснат. Отпусни врата. Отпусни раменния пояс. Отпусни ръце: първо пръстите, след това китките, след това подлакътниците, след това горната част. Сега отпусни стъпалата. А сега идва ред на краката.

Минута или може би две в помещението цареше пълна тишина, нарушавана единствено от лекото дишане на Дженифър Ръш.

— А сега отпусни мозъка. Остави го да се рее свободно. Пусни съзнанието си на свобода. Нека тялото ти се превърне в празна, непритежавана от никого черупка.

Седнал в стаята, която миришеше на сандалово дърво, Лоугън наблюдаваше процедурата. Ръш загаси свещта и остави амулета настрана. Тихо се върна в долния край на леглото и провери мониторите. След това отиде отново в горния край до нея и зачака.

Дишането на Дженифър Ръш стана по-шумно, едва ли не хъркаше. Помещението сякаш притъмня, все едно се спускаше странна, древна мъгла.

Изведнъж Лоугън почувства тревога. Не знаеше защо, поне не точно, но инстинктът му започна да дава сигнал за тревога пета степен. Трябваше да напрегне всички сили, за да не скочи и да побегне. Усещаше сърцето си да блъска, беше му трудно да се контролира.

Дишането откъм леглото стана още по-шумно.

Ръш включи дигиталния диктофон, който беше сложен на лавица до леглото. Бавно се наведе и зададе въпрос.

— С кого разговарям?

Устата на Дженифър се раздвижи, като че се опитваше да оформи думи. Юмруците ѝ се свиха сякаш от това усилие.

— С кого говоря? — попита Ръш отново.

От устата на Дженифър Ръш се чу съскане.

— Нут — каза тя със сух, далечен глас. Или може би беше „Сет“. Лоугън не беше сигурен. Единствено бе сигурен, че за произнасянето на тази сричка бяха нужни огромни усилия.

— С кого говоря? — попита Ръш за трети път.

Устата на Дженифър отново замърда.

— Ггг… говорител… на Хор.

Ръш регулира диктофона. Очевидно беше окуражен.

Лоугън обаче не се чувстваше така. И не само заради усещането на хлад от злото, което се беше вмъкнало в стаята — много наподобяващо усещането, което беше изпитал в деня, когато избухна пожара в генератора. А и заради очевидно голямото физическо и психическо усилие, на което беше подложена Дженифър Ръш.

— Можеш ли да ми кажеш за печата? — попита Ръш. — Първата порта?

— Първата… порта — повтори тя.

— Да — потвърди Ръш. — Какво трябва да направим…

Внезапно очите на Дженифър се изцъклиха, бялото им изглеждаше отвратително зелено на слабата светлина от уредите. Жилите на врата ѝ се удебелиха като корабни въжета.

— Неверници! — просъска тя. — Врагове на Ра!

Главата ѝ се повдигна заплашително от леглото; някои от кабелите на електроенцефалографа се откъснаха и паднаха.

— Напуснете това място. Иначе Онзи, чието лице е извърнато назад, ще се нахрани с кръвта ти и ще отнеме млякото от устата на децата ти. Основите на къщата ти ще бъдат строшени и ти ще умираш безкрайно във Външния мрак!

Лоугън скочи от стола си. Гласът ѝ беше много по-ужасен от прост съскащ шепот. Инстинктивно протегна ръка, за да я докосне успокоително, но в момента, когато неговата кожа докосна нейната, беше изненадан от проблясване подобно на светкавица, отново почувства присъствието, неумолимо, яростно ожесточено, омразата се излъчваше от отвъдното срещу тях. С удивено изръмжаване се отпусна отново на стола. Както започнаха неочаквано, така внезапно думите спряха. Дженифър Ръш млъкна. Главата ѝ падна обратно върху възглавницата и се обърна настрана.