Патриша Корнуел - Проклетата кауза

— Всичко, което ръждата може да направи, е да ви зарази с тетанус — отвърнах и се огледах наоколо. — Кои от хората тук са военни и кои спасители?

— Двамата мъже в лодката са от спасителния екип. Кай Су на платформата за гмуркане е единственият друг военен с изключение на нашия неустрашим следовател от ССВС. Кай е готин. Добри приятели сме.

Той помаха на Кай Су, който отговори на жеста му. Това ми се стори доста интересно и различно от преживяното досега.

— Така, чуйте ме сега.

Новият ми познат говореше така, сякаш работехме заедно от години.

— Оборудването за подводни комуникации е сложно, ако никога не сте го използвали. Наистина може да е опасно — каза той сериозно.

— Запозната съм с него — отговорих с по-голяма увереност, отколкото чувствах.

— Добре, но е нужно повече от просто запознанство. Трябва да сте приятели, защото също като приятеля, с когото се гмуркате, то може да спаси живота ви. — Той замълча за момент, после добави: — Също така може и да ви убие.

Бях използвала оборудване за подводни комуникации само веднъж и все още се притеснявах от факта, че трябваше да заменя регулатора си с плътно прилепнала маска с мундщук и без пречистващ вентил. Тревожех се да не се наводни маската и да ми се наложи да я свалям, докато търся слепешком алтернативния източник на въздух. Но не възнамерявах да споменавам това.

— Ще се справя без проблеми — уверих го отново.

— Чудесно. Чух, че сте професионалистка — каза той. — Между другото казвам се Джеръд, а вече знам вие коя сте.

Той седеше по турски, мяташе камъчета във водата и изглеждаше впечатлен от бавно образуващите се кръгове.

— Чувал съм много хубави неща за вас. Всъщност, когато жена ми разбере, че сме се запознали, направо ще ревнува.

Не разбирах откъде един военен водолаз би могъл да чуе нещо за мен освен от казаното в новините, което не винаги беше ласкателно. Но думите му оправиха отвратителното ми настроение. Тъкмо възнамерявах да му го кажа, когато той погледна часовника си, после се обърна към платформата и срещна погледа на Кай Су.

— Доктор Скарпета — каза Джеръд и се надигна. — Смятам, че сме готови за рокендрол. А вие?

— Струва ми се, че по-готова няма да бъда — отвърнах и също се изправих. — Какъв ще е най-добрият подход?

— Най-добрият начин, всъщност единственият, е да следваме маркуча надолу.

Пристъпихме към края на кея и той посочи към лодката.

— Вече слизах там и ако не следвате маркуча, никога няма да го намерите. Случвало ли ви се е да вървите през канал без никаква светлина?

— Все още не съм преживявала подобно нещо.

— Е, не можете да видите абсолютно нищо. Тук е съвсем същото.

— Значи според вас никой не е променял положението на тялото — казах.

— Никой не се е доближавал до него освен мен.

Той ме загледа, докато навличах спасителната жилетка и пъхах фенера в джоба й.

— Дори не бих си направил труда. В тези условия фенерът само ще ви пречи.

Аз обаче бях твърдо решена да го взема, защото исках да си осигуря всичко, което можеше да ми помогне. Джеръд и аз слязохме по стълбата към платформата за гмуркане, за да довършим приготовленията си. Игнорирах любопитните погледи на докерите, докато втривах балсам в косата си и нахлузвах неопреновата качулка. Закачих нож на десния си глезен, после хванах седемкилограмовия колан и бързо го завързах на кръста си. Проверих катарамите и си сложих ръкавиците.

— Готова съм — обърнах се към Кай Су.

Той донесе оборудването за подводни комуникации и регулатора ми.

— Ще закрепя маркуча за въздух към маската ви — обясни той.

Говореше без никакъв акцент.

— Разбрах, че и преди сте използвали такова оборудване за подводни комуникации.

— Точно така — отговорих.

Той клекна до мен и сниши глас, като че ли участвахме в някаква конспирация.

— Вие, Джеръд и аз ще бъдем в постоянна връзка по радиостанциите.

Те приличаха на яркочервени противогази с пет каишки отзад. Джеръд застана зад мен и нагласи резервоара ми за въздух, докато приятелят му говореше.

— Както знаете — обясни Кай Су, — дишате нормално и използвате бутона на мундщука, когато искате да осъществите връзка — показа той. — Сега трябва да нагласим това здраво върху качулката ви. Пъхнете в качулката цялата си коса, а после аз ще се уверя, че всичко е наред.

Мразех този тип радиостанции, особено когато не бях във водата, защото затрудняваха дишането. Поех колкото се може повече въздух и погледнах към двамата водолази, на които бях поверила живота си.