Патриша Корнуел - Проклетата кауза

— Абсолютно.

— Смятате, че е убийство, нали? — попита ме Дани.

— Никой не трябва да говори за това — казах, като дръпнах жицата от макарата над главата ми и включих триона. — Нито на полицията в Чесапийк, нито на когото и да било друг. Не и докато не приключим с всички тестове и не направя официално изявление. Не знам какво става тук. Не знам какво е станало и на местопрестъплението. Затова трябва да сме още по-предпазливи от обикновено.

Марино погледна към Дани.

— Откога работиш тук? — запита той.

— Осем месеца.

— Чу какво каза доктор Скарпета, нали?

Дани вдигна поглед, изненадан от промяната в тона на Марино.

— Знаеш как да си държиш устата затворена, нали? — продължи Марино. — Това означава, че не трябва да споделяш с момчетата или пък да се опитваш да впечатлиш гаджето или семейството си. Разбра ли?

Дани потисна гнева си и направи разрез от ухо до ухо.

— Нали разбираш, ако изтече някаква информация, ние с докторката ще знаем кой се е раздрънкал. — Марино продължи атаката си, която с нищо не бе провокирана.

Лицето на Дани остана непроницаемо. Той издърпа скалпа над очите, за да оголи черепа, и лицето на Едингс се отпусна тъжно, като че ли той разбираше какво става и това го измъчваше. Включих триона и залата се изпълни с шумния вой на острие, режещо кости.

В три и половина слънцето се бе скрило зад воал от тъмносиво, а снегът бе дълбок няколко сантиметра и изпълваше въздуха плътно като дим. Ние с Марино поехме по следите на Дани по паркинга. Младежът вече си бе отишъл, а аз се чувствах неудобно заради него.

— Марино — казах, — не можеш да се държиш с хората по този начин. Персоналът ми знае какво е дискретност. Дани не е направил нищо, за да предизвика грубостта ти, и аз съм ужасно недоволна от теб.

— Той е просто едно хлапе — отвърна Марино. — Ако го възпиташ правилно, ще се държи както трябва и ще се грижи за теб. Важното е да вярваш в дисциплината.

— Не е твоя работа да дисциплинираш моите служители. А и никога не съм имала проблеми с него.

— Така ли? Може пък това да е един от случаите, когато за нищо на света да не ти е нужен проблем.

— Наистина ще съм много благодарна, ако вече не се опитваш да ръководиш работата ми вместо мен.

Бях изморена и разстроена, а Луси все още не вдигаше телефона в къщата на Мант. Марино беше паркирал колата си до моята. Отключих вратата си.

— Е, какво ще прави Луси за Нова година? — запита той, като че ли знаеше за грижите ми.

— Надявам се, че ще я прекара с мен. Но не съм я чувала — отговорих и влязох в колата.

— Снегът започна на север и Куантико бе ударен първи — каза той. — Може да се е отбила някъде, за да изчака оправяне на времето. Знаеш какво е движението по 95 магистрала.

— Тя има телефон в колата. Освен това идва от Шарлътсвил, а не от Куантико.

— Как така?

— От академията решиха да я изпратят в университета за още един квалификационен курс.

— По какво? Космически изследвания за напреднали?

— Доколкото знам, учи в някакъв специален курс по виртуална реалност.

— Е, значи може да е някъде по пътя от Шарлътсвил насам — успокои ме той, като явно не искаше да си тръгна.

— Можеше да ми остави съобщение.

Марино огледа паркинга. Беше празен с изключение на тъмносиния микробус на моргата, който бе покрит със сняг. Снежинки се закачаха по оредялата му коса и сигурно студенееха върху оплешивялото му теме, но, изглежда, Марино нямаше нищо против.

— Имаш ли планове за Нова година? — запитах, като запалих двигателя и включих чистачките на предното стъкло.

— Разбрахме се с няколко от момчетата да поиграем покер и да хапнем чили.

— Това звучи забавно — казах и погледнах към едрото му, зачервено лице.

— Док, огледах апартамента на Едингс в Ричмънд, но не исках да говоря за това пред Дани. Смятам, че и ти ще искаш да го огледаш.

Марино искаше да говори. Нямаше желание да играе покер с момчетата или да остане сам. Искаше да е с мен, но никога не би го признал. През всички години, в които го бях познавала, не бе посмял да признае чувствата си към мен, макар да бяха очевидни.

— Не мога да съпернича на една игра на покер — казах, като затегнах колана си. — Но възнамерявах да готвя лазаня тази вечер. А и май Луси няма да пристигне, така че ако…

— Струва ми се, че шофирането обратно към Ричмънд след полунощ няма да е особено разумно — прекъсна ме той.

Снегът се носеше по асфалта в малки бели вихрушки.