Патриша Корнуел - Проклетата кауза

— Господи — казах. — Какво му има на този?

— Мисли с главата, дето Господ му е дал — отвърна Марино. — Онази между краката му.

— Както вече ви казах — намеси се Дани, — той идва тук няколко пъти преди и досажда на доктор Мант. Но забравих да поясня, че винаги говореше с него горе. Никога не посмя да слезе в моргата.

— Шокиран съм — ухили се Марино.

— Чух, че докато учел в полицейската академия, се обявил за болен в деня, когато трябвало да дойдат тук за показната аутопсия — продължи Дани. — Освен това той току-що бе прехвърлен от отдела за малолетни престъпници. Работи в «Убийства» по-малко от два месеца.

— О, това е страхотно — каза Марино. — Точно човек като него трябва да работи по подобен случай.

— Усещаш ли миризмата на цианида? — запитах.

— Не. Единственото, което усещам в момента, е мирисът на цигарата ми и точно това искам.

— Дани?

— Не, госпожо — разочаровано отговори той.

— Засега не виждам никакви доказателства, че това е смърт от удавяне. Няма мехурчета в сърцето или гръдния кош. Няма подкожна емфизема. Няма вода в стомаха или дробовете.

Отрязах част от сърцето и продължих:

— Има запушване на сърцето, но това се дължи на спирането му, с други думи — на смъртта. А по стомашната стена има зачервяване, което отговаря на отравяне с цианид.

— Док — прекъсна ме Марино. — Колко добре го познаваше?

— Всъщност почти никак.

— Добре, ще ти кажа какво имаше в плика, защото Роше не беше наясно какво вижда, а не исках да му обяснявам.

Той най-после съблече палтото си и се огледа за чисто място, където да го закачи. Спря се на облегалката на стола, остави го и запали нова цигара.

— Мамка му, тия подове ми скапват краката — оплака се той, като отиде до масата, където бяха струпани наргилето и маркучът, и се облегна на нея. — Сигурно и на твоето коляно не действат добре — обърна се той към Дани.

— Направо ме убиват — потвърди Дани.

— Едингс имаше деветмилиметров «Браунинг» с пустиннокафяв гланц «Бърдсонг».

— Какво е «Бърдсонг»? — запита Дани.

— Рембранд сред гланцовете за пистолет. Господин Бърдсонг е човекът, на когото изпращаш пистолета си, ако искаш да е водоустойчив и боядисан в защитна окраска — отговори Марино. — Това, което той прави, е да го обели, изтърка с пясък, а после го пръска с тефлон. Всички пищови на ЕСЗ имат гланц «Бърдсонг».

ЕСЗ беше Екипът за спасяване на заложници на ФБР. Помислих си, че като се имат предвид многобройните статии, които Едингс бе написал за полицейските агенции, вероятно доста пъти се е срещал с най-добрите агенти на академията на ФБР в Куантико.

— Сигурно и военните имат такива — предположи Дани.

— Те, екипите за бързо реагиране, отделът за борба с тероризма, хора като мен — отвърна Марино, който отново оглеждаше смукателните клапани на наргилето. — Повечето от нас имат и мерници «Новак» като неговия. Но това, което ние нямаме, са металопробиващите куршуми КТВ, познати като «Убийци на ченгета».

— Той е имал куршуми с тефлоново покритие? — учудих се.

— Седемнайсет броя, един в цевта. Всичките покрити с червен лак за водоустойчивост.

— Е, не се е снабдил с амуниции оттук. Поне не законно, защото те са забранени във Вирджиния от няколко години. Що се отнася до гланца на пистолета, сигурен ли си, че е «Бърдсонг», същата фирма, която Бюрото използва?

— Прилича ми съвсем на вълшебния допир на «Бърдсонг» — отговори Марино. — Разбира се, има и други компании, които вършат подобна работа.

Отворих стомаха машинално, заета с нахлулите в главата ми мрачни мисли. Винаги бях считала Едингс за почитател на закона и полицията. Бях чувала, че придружавал полицаите по време на акции, ходел на техните балове и пикници. Никога не ми беше правил впечатление на маниак на тема оръжия. Бях като зашеметена от мисълта, че може да е заредил пистолета си с нелегални куршуми, използвани, за да убиват и обезобразяват същите хора, които бяха негови източници и вероятно приятели.

— Стомахът съдържа само малко количество кафеникава течност — казах. — Не е ял преди смъртта си, което е съвсем нормално, щом е възнамерявал да се гмурка.

— Възможно ли е изгорелите газове да са стигнали до него по маркуча? — запита Марино, който продължаваше да оглежда наргилето. — Те нямаше ли също да предизвикат порозовяване?

— Ще направим тест за въглероден окис, но той бездруго няма да обясни миризмата, която усещам.

— И си сигурна, че все още я усещаш?