Патриша Корнуел - Проклетата кауза

— Мисля, че никога не съм виждала това — промърмори Градецки изненадано, когато погледна надолу.

— Е, трябвало е да го видиш — отвърна сенатор Лорд. — Вие, демократите, сте отговорни за бракуването на половината военни кораби. Всъщност дори нямаме определено място, където да ги закотвим. Разхвърляни са навсякъде, представляват само призраци на предишното си «аз» и няма да струват и петак, ако имаме спешна нужда от тях. Докато някой успее да подкара едно от тези корита, Персийският залив ще бъде вече минало и…

— Франк, схванах мисълта ти — прекъсна го тя. — Струва ми се, че тази сутрин сме изправени пред други проблеми.

Уесли си бе сложил слушалките, за да може да говори с пилота. Той го разпита за новата информация и се заслуша внимателно, загледан към Джеймстаун и ферибота. Когато свали слушалките, лицето му бе разтревожено.

— Ще пристигнем в Олд Пойнт след няколко минути. Терористите все още отказват контакт и не знаем колко смъртни случая има вътре.

— Чувам и други хеликоптери — казах. Замълчахме. Звукът от гърмящите перки се долавяше ясно. Уесли отново заговори по радиото:

— Слушайте, дявол го взел, въздушното пространство трябваше да бъде затворено. — Той замълча и се заслуша. — В никакъв случай. Никой няма право да се появява на по-малко от километър…

Прекъснаха го и той отново замълча.

— Добре, добре — вбесено каза Уесли. — Господи! — възкликна той, когато шумът се усили.

Два «Хюи» и два «Блек Хоукс» прогърмяха покрай нас. Уесли разкопча предпазния си колан, сякаш възнамеряваше да отиде някъде. Надигна се ядосано, премести се в другата част на кабината и се загледа през прозореца. Застана с гръб към сенатора и заговори, едва сдържайки гнева си:

— Господине, не трябваше да викате националната гвардия. Изправени сме пред твърде деликатна ситуация и не можем, повтарям, не можем да си позволим никаква намеса нито в плановете ни, нито във въздушното ни пространство. Позволете ми да ви напомня, че това е работа на полицията, а не на военните. Това е щатска…

Сенатор Лорд го прекъсна:

— Не съм ги викал. Аз съм напълно съгласен с вас.

— Тогава кой ги е повикал? — запита Градецки, която беше най-висшият началник на Уесли.

— Вероятно губернаторът ви — отвърна сенатор Лорд, загледан в мен.

По държането му усетих, че той също е бесен.

— Той би направил нещо толкова тъпо, защото единственото, което го интересува, са следващите избори. Свържете ме с кабинета му.

Сенаторът закачи слушалките на главата си и заговори, без да се интересува кой още може да чуе разговора му.

— За бога, Дик, да не си се побъркал? — запита той човека, който заемаше най-високия пост в областта. — Не, не, дори не си прави труда да ми казваш нещо подобно — рязко каза той. — Намесваш се в операцията ни и ако загубим нечий живот поради това, ще съобщя на всички кой е виновният…

Сенаторът замълча за момент и се заслуша. Изражението на лицето му беше страшно. После направи още няколко забележки, а губернаторът нареди националната гвардия да се прибере. Всъщност техните хеликоптери въобще не се приземиха, просто промениха маршрута си и се издигнаха нагоре. Минаха точно над Олд Пойнт, от чиито бетонни комини с формата на конус се издигаше пара в чистия син въздух.

— Много съжалявам — извини се сенаторът, който преди всичко бе истински джентълмен.

Загледахме се в десетките полицейски коли, линейки и пожарни, сателитни антени и микробусите на телевизионните екипи. Навън стояха множество хора, които сякаш се наслаждаваха на чудесния, хладен ден. Уесли ни съобщи, че сградата, пред която се бяха струпали хората, е центърът за посетители, където се намира командният пост за външния периметър.

— Както виждате — обясни той, — намира се на около половин километър от електроцентралата и главната сграда — посочи той.

— Контролната зала в главната сграда ли се намира? — запитах.

— Да. Онази триетажна тухлена постройка. Те са там. Поне повечето от тях, включително и заложниците.

— Да, точно там би трябвало да се намират, ако възнамеряват да правят нещо с реакторите, като например да ги изключат, което вече са направили, доколкото знам — отбеляза сенатор Лорд.

— Какво точно ще стане, ако извършат това? — запита прокурорката.

— Всъщност те вече са го извършили, Марша. Но съществуват и аварийни генератори, така че никой няма да остане без електричество. А и самата електроцентрала има аварийно електрозахранване — каза Лорд, който беше прочут с пламенната си защита на ядрената енергия.