Майкъл Конъли - Черното ехо

Салазар затвори с два пръста очите на Медоус.

– Вкарвай го отзад – рече той на Сакаи. После се обърна към Бош: – Да видим сега разрезите. Струват ми се особени, защото перфорацията беше по-голяма, отколкото би оставила обикновена игла, пък и мястото – на гърдите – беше необичайно.

Това със сигурност е пробивна рана, получена приживе или вероятно непосредствено преди смъртта. Има съвсем лек кръвоизлив, но раната не е хванала коричка, значи става дума за съвсем скоро преди смъртта или дори по време на самата смърт. Може това убождане да е причина за смъртта, Хари.

Салазар отнесе разрезите до микроскопа, който стоеше върху отделен плот в дъното на залата. Избра един окуляр и го постави върху предметното стъкло. Наведе се да погледне и остана така около половин минута, след което се изправи и каза:

– Интересно…

После набързо разгледа и другите разрези. Когато свърши, постави отново първия върху стъклото.

– Така… Значи аз отстраних трисантиметровия участък от гръдната област, в който се намираше тази прободна рана. Проникнах в гръдния кош на около три-четири сантиметра навътре, колкото беше дълбоко убождането. Този разрез представлява вертикална дисекция на взетата проба, показваща канала на перфорацията. Следиш ли мисълта ми?

Бош кимна.

– Добре. Това е същото, както когато разрязваш ябълка, за да откриеш дупката на червейчето. На този разрез може да се проследи пътят на перфорацията и всяко поражение, което тя нанася. Погледни.

Бош се наведе над окуляра. Разрезът показваше права, дълбока около три сантиметра перфорация на кожата, а после и на мускула, която изтъняваше напред, подобно на шило. Около най-дълбоката точка на проникването розовият цвят на мускула се беше променил до тъмнокафяв.

– Какво значи това? – запита Бош.

– Това значи – отвърна Салазар, – че пробивът е минал през кожата, после през подкожната тлъстина, и е завършил право в гръдния мускул. Забелязваш ли потъмнелия цвят на мускула около върха на перфорацията?

– Да, забелязах го.

– Хари, това се дължи на изгаряне на мускула.

Бош отмести поглед от окуляра и погледна Салазар. Стори му се за миг, че долавя тънка усмивка под маската на патолога.

– Изгаряне ли?

– С оръжие за зашеметяване – рече Салазар. – От онези, които изстрелват електроди дълбоко в плътта, най-често на около 3-4 сантиметра. Макар в нашия случай повече да ми прилича, сякаш електродът е бил натиснат навътре с ръка.

Бош се замисли за момент. Оръжието за зашеметяване беше от най-трудните за издирване неща.

Сакаи влезе в стаята и се облегна на плота до вратата, за да наблюдава. Патологът взе три стъклени шишенца с кръв и две с жълтеникава течност от масичката с инструментите и ги подаде на Сакаи. Върху масата имаше и неголям стоманен съд с някакво кафяво парче месо, което Бош разпозна вследствие опита си в тази зала като черен дроб.

– Лари, това са токсикологичните проби – рече Салазар. Сакаи ги взе и отново изчезна навън.

– Да не би да говориш за електрошоково… изтезание? – запита Бош.

– Бих казал, Хари, че точно на такова ми прилича – отвърна Салазар. – Токът не е достатъчно силен, за да убие човек, травмата е малка. Но е напълно достатъчен, за да бъде изкопчена информация. Неголям електрически заряд, приложен към човешко тяло, може да бъде много убедителен. По този въпрос има доста написано. Ако вкараш електрода в гръдния кош, човекът ще усети тока право в сърцето си. Може и да се парализира дори. Медоус им е казал всичко, което са искали да узнаят, а после безсилно е наблюдавал как му инжектират смъртоносната доза хероин в ръката.

– Можем ли да докажем това? – попита Бош.

Салазар сведе поглед към плочките на пода, постави пръст върху маската на устата си и се почеса по долната устна. Бош умираше за една цигара. Беше прекарал в залата за аутопсия вече близо два часа.

– Да докажем това ли, казваш? – повтори Салазар въпроса. – По медицински път – не. Токсикологичните проби ще станат готови до една седмица. Това, което най-вероятно ще покажат обаче, ще бъде свръхдоза хероин. Как можем да докажем, че някой друг му го е инжектирал в ръката, а не той самият? От медицинска гледна точка не можем. Можем само да докажем, че по време на смъртта или съвсем скоро преди нея Медоус е получил травмиращ токов удар. Бил е изтезаван, а след настъпването на смъртта е получил и необяснимо счупване на пръста на лявата ръка.

Салазар отново се почеса по устната през маската и заключи: