Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Юстинос ми каза накъде сте тръгнали. Наех най-големия джип в района, за да стигна до Маалула. Пътувах към сектата, когато чух изстрелите.

- До каква степен бяхте свързана с баща ми?

- Обичах баща ви. Но в сърцето му имаше място единствено за майка ви, Лейла. Беше я превърнал в светица и единственото му желание бе да унищожи идеологията, причинила смъртта й.

- Струва ми се, че вече не ни преследват - каза Саба, след като се обърна.

- Не зная дали е за добро - отбеляза господин X.

- Защо?

- Защото назареите щяха да ни защитят от всички останали.

Поеха по един неравен път, прокаран сякаш специално за джипа.

- Ливанската граница е наблизо - успокои ги шофьорката.

- Зная, изминах разстоянието пеша - каза Симон.

- Ще пренощуваме при Юстинос. Утре ще стигнем до летището в Бейрут.

- Вярвате ли, че всичко ще завърши така лесно? Качваме се в самолета и лошото остава зад гърба ни?

- Не мога да ви кажа, не съм пророк.

- Нито пък аз - отвърна Симон.

- Зная.

- Какво искате да кажете? - намеси се възмутената Саба?

- Нали сте чули, че в Израел имаше земетресения?

- Каква е връзката?

- Земетресението в Йерусалим е засегнало стената на Стария град, която се разцепила при Златната порта. Симон е преминал през въпросната цепнатина.

- Вярно ли е? - изуми се Симон. - Имате ли доказателство за това?

- Вече е късно да го намеря.

Господин X погледна Симон в огледалото и продължи:

- Един познат от Йерусалим ми каза, че на следващия ден след арестуването ви на Площада на джамиите били предприети спешно строителни работи около Златната порта. Истината е, че баща ви се е възползвал от изключителната възможност да ви обяви за Месия.

- Какви са били истинските му намерения? - попита Симон.

- Вече ви казах: да унищожи исляма, като разкрие истината за произхода на Корана. За целта той се нуждаеше от „Месия“, който да отправи убедително послание.

- Не вярвам, че намеренията му са били толкова благородни.

- Защо мислите така?

- Баща ми си послужи с мен и назареите, за да утоли непреодолимото си желание за отмъщение, като бомбардира Площада на джамиите.

- Вие не знаете всичко. Саба, също.

Тя замълча, намали скоростта, докато пресичаха границата, и продължи:

- Разбира се, че Анри искаше да отмъсти за смъртта на майка ви, Лейла, но също така и за детето, което е носила в себе си.

- Майка ми е била бременна!

- Не знаехте ли? Съжалявам, че от мен трябваше да го научите. Анри ми каза, че Лейла тъкмо се е канела да му съобщи новината, когато експлозията я убила. Тогава Анри решил да доведе докрай историческите и езиковите си изследвания върху Корана, които бил започнал преди атентата и които би трябвало сериозно да поставят под въпрос исляма. Присъединил се към сектата на назареите, за да има достъп до техните познания. Накрая дори споделял някои от техните схващания. Влиянието му в сектата нараснало. Ала дългосрочните му намерения се различавали от тези на Симеон XVI. Анри искал да хвърли истината в лицето на света. Симеон искал да вдигне армия. Двете версии на протокорана се сблъскали зад кулисите. Духовният Коран срещу политическия Коран. Двата не биха могли да съществуват заедно.

- Какво се опитвате да ми кажете?

- Анри спъваше кроежите на Симеон XVI.

В пустинята проблясна отражение на слънчев лъч в стъкло.

- Възможно е, но Анри имаше толкова много врагове, че едва ли щеше да се намери място на планетата, където да се скрие.

Вместо да се отклони към Тфейл, откъдето нямаше път, господин X продължи към Аин ал-Жаузе. Симон също беше наясно, че и за него няма сигурно място на земята.

Тази мисъл мина през главата му преди куршума.

Изстрелян бе оттам, откъдето проблясваше светлинката. Куршумът проби предното стъкло, удари Симон по челото, излезе през тила му и завърши траекторията си върху металната рамка на задното стъкло на колата.

Симон чу вика на Саба. Видя лицето на любимата жена опръскано с кръв. Светът около него се олюля. Той се съпротивляваше срещу смъртта. След което затвори очи и се отказа, припомняйки си принципа за саможертвата на месиите.

Главата му лежеше в скута на Саба, която крещеше на господин X да кара по-бързо. Колата, в която лежеше Симон, летеше и подскачаше като подгонен бизон. Едно от колелата попадна в дълбок коловоз и гумата се спука.

- Ще продължим на джанта - предупреди ги господин X, докато изправяше колата.

На задната седалка Саба използваше пуловера си като тампон върху черепа на Симон...