Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Преди да избягаме, трябва да вземем Кодекс Б и картата на Сирия - каза той.

- Аз зная къде са - рече Саба.

Заведе го в библиотеката. Постовият ги изгледа недружелюбно, но ги пусна да влязат. Саба се втурна към сейфа в скалата, набра някакъв код, сгреши, опита отново и сейфът се отвори. Най-напред тя грабна нещо, което скри под блузона си, сетне посегна към кутията, съдържаща Кодекс Б, към картата на Сирия и дипломатическите писма. Симон натъпка всичко в сака си. Бяха взели най-важното.

Саба улови Симон за ръка и тръгна към вратата, но в този момент се появи Матийо.

- Какво правите? - попита той, като им препречи пътя.

След секунда вече се търкаляше в краката им. Симон едва забеляза как юмрукът на Саба с бързината и силата на бутало удари Матийо в гръдната кост.

Саба прекрачи тялото, даде знак на Симон да я последва и побягна.

Насреща им се изправи обърканият постови, който насочи пушката си към тях. Саба направи крачка встрани, стъпи на един перваз, за да спечели височина, и полетя към постовия. Главата му се удари в подметката на младата жена, която нито се спря, нито се обърна. Симон прескочи припадналия назарей и се опита да не изостава от Саба, която знаеше къде отива.

От галериите долетяха викове и тропот на ботуши.

Най-сетне Саба и Симон се озоваха на дневна светлина.

- По дяволите! - възкликна тя.

Насреща им стоеше група въоръжени назареи.

Зад тях се бе изправил патриархът.

В продължение на няколко секунди се чуваше единствено свирещият в каньона вятър. Никой не смееше да помръдне.

- Накъде сте тръгнали? - грубо попита патриархът.

- Отивам да медитирам на спокойствие - отвърна Симон.

- Защо Саба е с вас и защо сте взели Кодекса?

Симон хвърли сака на земята.

- Оставям ви доказателствата, но Саба идва с мен.

- Ще се откажете от първоначалния Коран заради една жена?

- Според вас старите пергаменти са по-важни от едно човешко същество?

- Нима Саба ви необходима, за да медитирате? - изсмя се Матийо.

Симон реши да се вживее в ролята са на Месия и се зае да убеди групата, която го заобикаляше.

- В нейно присъствие сетивата ми се изострят и животът ми е пълноценен. Саба е моето спасение. Тук заедно с нея се чувствам в рая. Вашите доказателства са без значение в сравнение с нейния поглед, никоя ракета не е в състояние да угаси усмивката й, Площадът на джамиите ще си остане купчина сухи камъни в сравнение с нейното сърце. Когато се любим, аз съм на седмото небе. Затова медитирам най-добре, когато Саба е до мен.

Думите на Симон трогнаха Саба и смутиха назареите, които непрекъснато прииждаха като река.

- Трябва да останете сред нас, в общността - възрази патриархът.

- Нима апостолите са налагали на Иисус по кой път да поеме?

И без да дочака отговор, Симон хвана Саба за ръката и тръгна към тълпата, която се раздели на две, като Червено море.

- Спрете ги! - изкомандва Симеон XVI.

- Аз съм Месията! - припомни им Симон.

Докато мъжете се колебаеха, патриархът застана пред Симон.

- Щом сте Месията, в началото на новата ера мястото ви е тук.

Симон му отвърна тържествено:

- Преди четиринайсет века назареите създали Корана, за да привлекат арабите за съюзници при превземането на Йерусалим. Днес вие си създадохте Месия, за да използвате евангелиста, изпълнителен директор на една частна американска военна компания. Целта ви е същата! Машинацията се повтаря във времето.

- Нищо не остава скрито от Месията - въздъхна патриархът. - Този път помощта идва от американските евангелисти, които споделят идеята ни за един нов свят и са начело на армия, по-могъща от армията на САЩ. Днес всичко е готово за построяването на третия храм!

Тълпата се затвори около двамата бегълци. Симон разбра, че статутът му на Месия е ограничен.

- Измамиха ни - заяви той.

- Не забравяй, че аз не съм момиче като другите -възрази му тя.

Саба измъкна изпод блузона си предмета, който бе взела от сейфа. Беше автоматичен пистолет. С оръжието в ръка тя се завъртя в кръг. Назареите отстъпиха.

- Вземи си чантата - нареди тя на Симон, насочвайки пистолета към патриарха.

- Съвкуплението ти с този човек те отклони от нас - обвини я Симеон XVI.

- Всички очаквахме идването на този мъж - опълчи се Саба. - Как може той да ме отклони от идеологията, която сам споделя.

- Той е лъжец! - обяви назареят.

- Щом е така, спрете изстрелването на ракетата.

- Много е късно - отсече Симеон XVI.