Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Симон, пристигнахме.

Саба се опитваше да го събуди. Той присви очи, защото дневната светлина бе ослепителна, а лицето на Саба - лъчезарно.

- Ти спа през целия път.

- Къде сме?

- При нас.

- При кого?

- При назареите.

- Колко е часът?

- Почти седем. Пътувахме три часа.

Той се изправи с пулсиращи слепоочия. Десетина мъже във военна униформа в пясъчен цвят се бяха струпали около камиона, който Хайро бе спрял в една тясна и стръмна долина. Самият той пушеше настрана в компанията на жена с шамия.

Симон слезе от камиона. Мъжете се отдръпнаха и се поклониха. Саба се приближи към един трийсетгодишен мъж, който приличаше на вълк заради острата брада, покриваща три четвърти от лицето му. Размениха си няколко думи и поканиха Симон да се присъедини към тях.

- Всички тук вярват, че ти си Месията - прошепна му Саба.

- Ти продължаваш ли да вярваш?

- Повече от всякога.

- Но спиш с Месията.

- Като Мария Магдалена.

- Къде отиваме?

- Да се срещнем с патриарха.

На стотина метра по-надолу каньонът се стесняваше и след това заприличваше на пчелна пита. В скалата бяха прокопани широки отвори.

- Назареите в пещери ли живеят? - учуди се Симон.

- Това е най-добрият начин да се скрият.

- От кого?

- От синовете на мрака.

Поеха по една галерия, която във вътрешността на планината се разклоняваше във всички посоки. Мъжът с вълчата глава, когото Саба наричаше Матийо, ги придружи до някаква врата, пред която стоеше въоръжен постови. Пусна ги да влязат без никакви формалности и те се озоваха в огромна пещера, превърната в склад. Под светлината на неоновите лампи бяха струпани сандъци, кашони, лавици с книги, а върху сгъваеми маси имаше няколко лаптопа. По стените бяха проточени кабели, а температурата беше приятна благодарение на климатика. Те прекосиха пещерата и попаднаха във втора, където ги чакаха шест мъже в бойна униформа. Седяха около овална маса и станаха на крака, щом ги видяха. Един от тях се обърна към Симон.

- Добре дошли при нас. Искам да ви се представя, Симеон XVI, патриарх на ордена на назареите и потомък на рода на Иисус.

Той представи и останалите с малките им имена: Йоан, Аврам, Батист, Антоний, Давид и Нидал.

Симон остана удивен.

- Казвате, че сте потомък на Иисус?

- Да, на Иисус от Назарет - потвърди Симеон XVI, - роден преди две хиляди години, син на Мария и Йосиф и най-голямото от четирите им деца. В моите вени тече кръвта на брат му Яков I и на братовчед му Симеон Клеопов, който също бе начело на нашата общност.

Симеон XVI се приближи към Симон.

- В тези времена на смутове и катастрофи се роди човек, който ще промени света - тържествено произнесе той.

След което го улови за ръцете.

- Позволете ми! - помоли духовникът.

Симон не се отдръпна. Патриархът затвори очи и се съсредоточи върху енергията от допира.

- Господарю! - извика той и коленичи.

Симон наблюдаваше сцената безучастно, тъй като не бе в състояние да убеди вярващите да не вярват.

Симеон се изправи и се обърна към униформените.

- Саба ни доведе Пратеника.

Всички се прекръстиха.

- Жан, би ли донесъл Corpus Coranicum? - помоли патриархът.

Въпросният Жан, с осанката на войник от Чуждестранния легион, изчезна в една ниша със замаскиран изход и се върна с голяма кутия, която предаде на патриарха. Симеон XVI разви четири болта, отвори кутията и извади оттам купчина ръкописи върху обработена кожа.

- Първият Коран! - тържествено съобщи той.

Симон се наведе над Кодекса, но не се осмели да го докосне. Патриархът го подкани да го разлисти.

Твърдите страници пукаха между пръстите му. Бяха покрити с красив почерк на сириак.

- Вече можем да кажем истината на света и да разпространим божествения текст - заяви Симеон XVI и започна да рецитира третия ред от сура 3: - „Той ти низпосла книгата с истината.“

- Как се сдобихте с този Кодекс? - попита Симон.

- Халдееца ни го донесе. Откраднал го от една библиотека на друзите в Сирия.

- Защо ви го остави?

- Защото споделя нашата вяра.

- Споделяше - поправи го Симон. - Той бе убит.

Патриархът се прекръсти и каза:

- Господ да се смили над душата му. Халдееца не си отиде напразно от този свят. Истината ще излезе наяве и ще освободи Йерусалим от узурпаторите.

Симон разглеждаше ръкописа, който беше и продължаваше да бъде обект на толкова попълзновения.

- Това Кодекс Б ли е? - попита той.

- Нищо земно не може да остане скрито от Месията - помпозно отвърна патриархът.