Филипп Ле Руа - Портата на месията

Фермерът не беше в къщата, но кучето ги отведе към хангара. Вътре чифт крака се подаваха под един ръждясал камион.

- Ще тръгне ли? - попита архиепископът.

- Ако е рекъл Господ - отвърна мъжът под камиона.

Под светлината на огнеупорен фенер той с пъшкане зави някакъв болт. Плъзна се между гумите, изправи се и избърса черните си ръце в мръсния си панталон.

- Моите приятели искат да се срещнат с патриарха - каза Салуан.

- Ако е рекъл Господ.

- Разчитаме на теб да ги откараш.

- Ако е рекъл Господ.

- Ще ти платим.

- В такъв случай Господ е рекъл.

Една старица им сервира скромна вечеря в трапезарията на манастира. Супа, питки и плодове. На масата бяха Симон, Саба, Салуан и още двама свещеници, единият от които бе шишкото. Почти нереалната атмосфера напомняше импровизирана тайна вечеря. С чашите вода вдигнаха наздравица за бъдещето на света и се разотидоха по стаите си.

- Ще тръгнете призори - предупреди ги Салуан. - Ще ви събудим в четири часа.

Симон влезе в спартански обзаведената си стая с легло и умивалник. Написа няколко реда и си легна, защото го мъчеше мигрена.

На вратата се почука.

Той недоволно се надигна и отиде да отвори. Беше босоногата Саба.

- Да не би да си забравила да ми кажеш нещо?

- Какво още искаш да знаеш?

- Истината, да речем.

- Вече ти я казах.

Той се усмихна иронично, за да й покаже, че не е вчерашен.

- Не съм те излъгала коя съм. Казвам се Саба Шахи и съм сирийка. Родителите ми живеят в Дамаск, аз работя в ЮНЕСКО, вярвам в Бога и в изначалния Коран, живея в Париж в тристаен апартамент с кучето си Трюф и обичам да готвя за приятни хора...

- И си все още девствена в очакване на съпруг, който да те забули.

Тя се смути.

- Пазя девствеността си за моя съпруг, с когото ще завърша дните си в Сирия. Но никога не съм казвала, че ще се забуля. Фереджето е измишльотина на мюсюлманите, за него не се споменава в Корана.

Двамата стояха един срещу друг на прага на стаята.

- Все още ли се съмняваш, че съм девствена? - попита тя.

- Да.

- Мога да ти докажа, че казвам истината.

Тя прекрачи прага. Той отстъпи пред настойчивостта на очарователния апостол. Саба заключи вратата и го бутна на леглото. Съблече пуловера си, свали дънките, сутиена и слипа си. Симон гледаше като хипнотизиран весталката, появила се изпод купчината дрехи.

Той не каза нищо.

Тя му се отдаде.

Някой тропаше на вратата. Симон отвори очи и опипом отиде да отвори. На прага стоеше дебелият свещеник и го гледаше смутено.

Симон осъзна, че е гол.

- Часът е 3,45 - съобщи дебелакът. - Камионът скоро ще пристигне.

- Веднага се обличам.

Симон обля главата си с вода, за да се събуди. Направи бърз преглед на неотдавнашните събития: вчера бе пристигнал в манастира в Маалула; смятаха го за Месия; щяха да го заведат при патриарха на назареите, а през нощта Саба бе дошла при него... Освен ако не бе сънувал, що се отнася до последното събитие.

Потърси следи от прегръдките им в малкото огледало над умивалника. На шията си забеляза розово петно. Обърна се и вдигна завивките от леглото. Взе чаршафите и ги сви на топка, за да не разкрие тайната на жената, която бе дарила девствеността си на „Месията“.

Влезе в манастирската трапезария и забеляза, че Саба е вече там. Тя остави чашата с кафе и му отправи прелестна усмивка, която говореше красноречиво за случилото се помежду им през нощта. Салуан ибн Науфал ги наблюдаваше, изправен в един ъгъл.

- Добре ли спахте? - попита той.

- Добре - лаконично отвърна Симон.

Седна на масата, където архиепископът му бе оставил димяща чаша кафе.

- Ще хапнете ли нещо?

- Не, благодаря, по това време рядко съм гладен.

- Това време е най-подходящо за пътуване. Толкова рано рядко се срещат милиции.

Симон изпи кафето си, като не изпускаше Саба от очи.

- Хайро ни чака - нетърпеливо се обади Салуан.

Симон взе сака си и тръгна след духовника. Саба вървеше редом с него. Ръцете им дискретно се докосваха.

Пред манастира моторът на камиона бръмчеше и изпускаше дим по-черен от нощта. Саба и Симон се сбогуваха с прелата и се качиха в кабината.

- Следващият път ще се срещнем в един по-добър свят - каза им той, като затваряше вратата.

Смущаващите му думи все още кънтяха в главата на Симон, която бе замаяна без видима причина.

Хайро Абуд потегли със скърцащ съединител и изкачи склона между два реда притъмнели къщи. Струваше им се, че са сами на света. Изведнъж Симон почувства непреодолима умора. Толкова ли малко бе спал? Зави му се свят и той положи глава върху рамото на Саба, след което заспа.