Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Във всеки случай не вярвам в ролята, която ми приписвате.

- Иисус също се е съмнявал - възрази Саба.

- Аз гледах видеото - каза Салуан. - Видях ви да преминавате през Златната порта.

- И аз видях в един филм Супермен да лети. Нима вярвате, че това е истина?

- Ние разполагаме с видеозаписа.

- Мога ли да го видя? - обърна се Симон към Ибн Салуан.

- Той е при нашия патриарх.

- Готов ли си да ни последваш при него? - попита Саба.

- Къде е вашият патриарх?

- От съображения за сигурност за предпочитане е да се срещнете с него на неизвестно за вас място - отвърна Салуан и тръгна към сградата.

Симон го последва, но улови Саба за ръката, за да я задържи на терасата.

- Трябва да ти задам много въпроси, но един е неотложен.

- Питай, Симон.

- За идиот ли ме смяташ?

- Да.

Той бе поразен от отговора й. Тя бе категорична.

- Трябва да си идиот, за да не забележиш чувствата ми към теб.

- Спри, Саба! Излиза, че не сме се срещнали случайно. Ти направи всичко възможно да привлечеш вниманието ми, да създадеш контакт между нас. Остави щедър бакшиш на музиканта, забрави шала си на моравата, който кучето откри уж благодарение на обонянието си... Убеден съм, че ти си ме обрала на „Пигал“, за да се обърна отново към теб.

- Ти си го заслужи с лудориите си в бара с проститутките!

- Използва чара си, за да ме манипулираш. Не само изпълни, а преизпълни мисията си!

- Симон, грешиш. Ти си Пратеникът.

- Саба, престани.

- Как ли пък не!

- Знам, че баща ми и Пол желаеха да стана специалист по древните цивилизации и религиите. Възпитаха ме така, че да продължа тяхното дело, ако им се случи нещо, преди да настъпи часът на разплатата. Завещаха ми да разкрия пред света истината за Корана. Възложиха ми ролята на водач, но не и на Месия.

- Водач или Месия, думата е без значение.

Саба се хвърли в краката му. За втори път жена се прекланяше пред него по този начин.

- Симон, ти си избраникът. Аз съм твоят апостол. Поискай от мен да направя каквото пожелаеш и аз ще го направя.

- Стани, ако обичаш.

- Поискай да умра и ще умра.

Симон не вярваше нито на очите си, нито на ушите си. Това не беше жизнерадостната млада жена с железен характер, която той познаваше. Дали не се бе вживяла в нова роля? Хрумна му да я предизвика.

- Искаш да се пожертваш за мен, така ли? - възкликна той. - Тогава скочи от терасата.

Саба се изправи, приближи се към парапета и скочи.

Младата жена висеше над бездната и се олюляваше с протегната нагоре ръка. Симон, който в последния миг я бе уловил за китката, се бе навел над парапета с риск и той да полети в пропастта.

- Хвани се за мен и с другата си ръка! - викна той.

- Пусни ме, Симон!

- Хвани се за ръката ми или ще скоча заедно с теб.

Тя се подчини. Симон събра всичките си сили, за да я изтегли. Тя стъпи в една цепнатина в стената, оттласна се и той я издърпа нагоре. Хвана я под мишниците. Саба прекрачи парапета и се прилепи о него, преди да стъпи на терасата.

- Да не си полудяла!

- Не ме познаваш, Симон.

Той й обърна гръб и влезе в сградата. Беше много потиснат и желаеше колкото се може по-бързо да се махне оттук. Далеч от хората, които плетяха около него невидимите си мрежи. В преддверието на църквата налетя на Салуан ибн Науфал.

- Къде отивате? - остро попита архиепископът.

Симон го отмина, без да отговори, ала духовникът препречи пътя му.

- Саба е добър човек - рече той.

- И много дейна, при това - отвърна Симон.

- Вие се заблуждавате по отношение на нея.

- Тя вече ми го каза.

- Но не ви е казала, че е рискувала живота си за вас.

- Рискувала ли, казахте?

- Мислите ли, че щяхте сравнително лесно да стигнете дотук без нейната намеса? В Париж тя ви спаси от двама убийци в един нощен клуб. Вие навярно нищо не помните, защото сте били много пиян. Саба е трябвало да ви скрие между два контейнера за боклук, докато изтрезнеете.

От този опит за убийството му в главата на Симон се мержелееше мъглявият спомен за твърде натрапчивите музиканти.

- Саба се намеси и в Лондон, като неутрализира мъжа, промъкнал се в хотелската ви стая, докато сте спели.

Всъщност той не спеше, а за пореден път се бе напил. Припомни си колко зле се бе държал със Саба, когато тя почука на вратата на стаята му. Беше си помислил, че разрошената й коса и раздърпаната й рокля са следствие от прегръдките с английския й колега, а всъщност тя бе спасила живота му. Усети как стомахът му се свива на топка.