Джон Кейз - Осмият ден

— Слезте с ескалатора. На всеки дванайсет минути заминават влакове за Хауптбанхоф. Това е Централната гара. — Тя погледна съответното разписание. — Има един в девет и четири минути, пети коловоз. Следващият е в девет и шестнайсет, трети коловоз. Щом стигнете на гарата, можете да вземете такси. Или, ако нямате много багаж, можете да се разходите пеш. Може ли да ви попитам къде ще отседнете?

— В „Бор о лак“.

Тя леко свъси вежди, докато плъзгаше поглед по блузона и дънките му. И към зъба му.

— Добър избор — отбеляза жената. — Имате ли резервация? Защото този хотел осигурява транспорт за гостите си.

— Не — отвърна Дани. — Толкова бързах, че… — Той сви рамене.

Служителката въпросително го погледна.

— Е, хотелът се намира на една пряка на Банхофщрасе, на около километър от гарата. — Тя разгърна туристическа карта, завъртя я на бюрото, така че Дани да може да я вижда, и посочи Централната гара и „Бор о лак“.

Той взе влака в 09:04, седна във втора класа и се загледа в прелитащите покрай тях предградия. Това не бе Швейцария от неговото въображение. Нямаше крави, нито Алпи, нито скиори и жени със сплетени руси коси. Влакът минаваше край солидни измазани къщи със спретнати зеленчукови градинки отзад. С приближаването към града ги изместиха блокове, по чиито стени пъстрееха графити. Стилът се различаваше от онзи, с който беше свикнал в Щатите — имаше много герои и богата палитра.

А и това не беше студеният швейцарски климат от фантазиите му. Когато слезе на голямата гара, цареше влажен зной, като летен следобед в Мексиканския залив. Имаше мараня, небето бе плътно и сиво, сякаш всеки момент щеше да избухне.

Банхофщрасе се оказа оживен булевард, гъмжащ от скъпи магазини, частни банки и бързи трамваи. Дани подмина десетина къси пресечки и стигна до Борсенщрасе. В близката далечина по Цюрихското езеро се носеше ферибот на фона на покрити със смърчове хълмове.

Зави надясно и ненадейно се озова в тих и луксозен рай. „Бор о лак“ беше внушителна бяла сграда със собствен парк на една пряка от езерото. На покрива се вееха три знамена, средното от които — червено с бял кръст в средата — му бе познато от швейцарските ножчета.

На входа стоеше униформен мъж. Размениха усмивки и Дани се запъти към вратата, но в последния момент се отклони и влезе в откритото кафене. Вътре спря за момент, привидно за да се огледа, а всъщност за да си поеме дъх. В главата му отекна гласът на някогашния му гимназиален учител по физкултура Нилтън Алварадо. „Tranquilo, tran-QUIL-o!“ 30 30 Спокойно (исп.). — Б.пр. — казваше той и потупваше въздуха пред себе си с разтворени длани.

На масите под бели чадъри седяха неколцина добре облечени и скъпо фризирани клиенти, много от които азиатци. Цялата тераса бе засенчена от огромни дървета, които му бяха непознати. Наблизо седяха трима любители на голфа — саковете със спортните им принадлежности бяха на столовете наоколо — и ругаеха времето.

— Като из ведро — с аристократичен британски акцент заяви единият. — Ще вали като из ведро.

В градината зад терасата ромолеше шадраван с форма на лира, чиито „струни“ бяха образувани от тънки водни струи. Келнер с бяла кърпа, преметната през ръката, застана на пътя на Дани и енергично изпълни театрален поклон.

— Какво обичате, господине? — попита на английски той.

„Толкова ли е очевидно, че съм американец?“

— Нищо, просто минавам — отвърна Дани и усмихнато се обърна към фоайето, като си мислеше: „Започва се“.

На рецепцията жена на средна възраст с дантелена бяла блуза го наблюдаваше над очилата си и отсечено отговаряше на всеки негов въпрос.

Заседанието на „Тауз Холдингс“ било насрочено за четири часа следобед. В зала „Винтертур“ на втория етаж. И да, хер Барзан бил пристигнал, но — тя се свърза със стаята му — в момента господина го нямало.

— Ще оставите ли съобщение?

— Да.

Тя се усмихна и му подаде дебел кремав лист хартия с името и емблемата на хотела, плик и бяла химикалка. После посочи фоайето, където флотилия фотьойли плаваше по море от теракотни плочки. Дани застана до скъпо писалище с кожена тапицерия и започна да пише.

„Какво ли е обръщението към шейх?“ — зачуди се той.

Г-н Барзан…

Дани спря и се замисли за най-подходящия начин да изложи положението.

Разполагам с важна информация за вас, която трябва да получите преди заседанието на „Тауз Холдингс“.

Той вдигна поглед и се опита да определи колко подробности да включи.