Майкл Уайт - Тайната на Медичите

Томазини се озова в тунел, в който едва можеше да се стои прав, не по-широк от раменете му. Стигна със залитане до разклонение, където тунелът се разделяше на две, и инстинктивно пое наляво. Задушаваше се от вонящия въздух, по тялото му се стичаше пот. Опитвайки се да успокои блъскащото си сърце, той се вслушваше дали не го гонят. Обаче не можеше да долови нищо заради бученето на пламъците, взривовете и падащите от зидарията камъни. Той забърза по друг тунел. Можеше да разчита само на интуицията си да го води. След като направи около трийсет крачки, зави зад един ъгъл и видя пред себе си дебела каменна стена. Беше попаднал на задънен проход.

Още един взрив, но този път точно над главата му, разтърси стените и част от тавана политна надолу. Каменни късове и тухли започнаха да падат около него, а един едър скален отломък едва не го събори. Той успя да запази равновесие, но размаха ръце и неволно загаси факлата. С лявата си ръка бръкна под туниката си, за да се увери, че стъкленицата е още там, а после, стискайки по-здраво меча си, бавно се запромъква към бледата ивица светлина, която успя да различи пред себе си.

— Трябва да спася колкото може повече от книгите — прошепна Козимо. — Всъщност затова дойдохме. Не можем да оставим всичко да бъде напълно разрушено от този бандит Стасанор.

Контесина се вкопчи в ръката му.

— През двора — посочи Козимо към вратата в далечния край на стената.

От лявата им страна имаше кокошарник, а до него добре обработена зеленчукова градина, която се пресичаше от тясна пътека. Вляво от тях една отворена врата водеше в празната пералня. Контесина едва не падна, когато се препъна в тялото на мъж с черна кожена туника. Тя вдигна меча му и се завъртя като вихрушка в мига, в който Николо Николи, вече въоръжен с широк меч, се показа и тръгна заднишком към тях, като се опитваше да отблъсва атаките на двама мъже.

Контесина се хвърли напред, за да му помогне. Единият от бандитите замахна към нея с боздугана си. Той профуча край главата й на по-малко от два сантиметра. Мъжът, изглежда, не умееше добре да борави с това оръжие и не успя веднага да възстанови равновесието си. С мълниеносна бързина Контесина разсече нападателя от главата до кръста. След това вдигна боздугана от земята и го хвърли на Козимо. За миг противникът на Николи отклони вниманието си и флорентинецът заби меча си в устата му. Острието се показа от врата на бандита точно под основата на черепа и го уби на място. Тримата хукнаха към вратата в далечния край на двора. Николи хвана дръжката и бавно я отвори. Къс, тесен проход водеше към поредното стълбище. Вдясно се намираше вратата към библиотеката. Беше заключена.

Козимо замахна силно с боздугана и ключалката се строши от силата на удара. В халката, точно до вратата, имаше незапалена факла. Николи извади от джоба си кутийка от абаносово дърво с малък кремък и чакмак. Удари ги един о друг, появи се искра и с нея запали малко парче борина. След това поднесе напоената с масло факла до пламъчето и тя веднага лумна.

Много от лавиците в библиотеката вече бяха празни. Козимо се втурна към съседното помещение. Подът беше покрит с кошове, някои струпани по три един върху друг. Едва тази вечер игуменът беше започнал да подготвя някои от манастирските съкровища за изнасяне на безопасно място в лабиринта от катакомби под сградата. Почти всички кошове бяха вързани с въжета, а някои бяха затворени с тел и обвити в тежък насмолен плат. До кошовете стояха две кошници. Едната беше пълна с бокали и златни и сребърни прибори. В другата имаше икони, златни и сребърни кръстове, чаши за причастие и кадилници на вериги, които още ухаеха на тамян.

Козимо вдигна капака на най-близкия кош и внимателно извади най-горното томче. После отвори прашната корица и духна прахта от първата страница. Пред очите му се показаха гръцки букви. Това беше ръководство за строителството на акведукти от някой си Уменикъл. Той вдигна един разпарцаливен пергамент с петна от огън.

— Това е писано от ръката на Херодот — възкликна той, неспособен да повярва на очите си. Следващият том съдържаше страници с геометрични чертежи и математически формули. Пред очите им беше труд на гръцки ученик на Евклид.

— Сърцето ми кърви, като гледам тези чудеса — промълви Контесина. — Трябва да направим нещо?

— Предлагам да побързаме — измърмори Николи.

Но Козимо не беше на тоя свят. Той се чувстваше едновременно разгневен и въодушевен. Това направо не беше за вярване. Най-накрая успя само да попита: