Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Точно така, доктор Мартиндейл.

Тя се засмя.

— Още не съм доктор… засега, господин главен инспектор! Да се надяваме, че след шест месеца ще бъда.

— Добре… благодаря, госпожице Мартиндейл.

След пет минути отново се почука на вратата и началник Хюз надникна в кабинета.

— Зает ли си?

— Всъщност точно се канех да почукам на твоята врата. — Той си погледна часовника. — Моето време почти изтече.

Тя седна на края на бюрото.

— Точно затова исках да те видя.

Пендрагън вдигна ръце.

— Добре, направих каквото можах. Делото е твое.

— Джак, може би бях несправедлива към теб. Изглеждаш разбит. Беше дяволски тежка седмица.

Той я гледаше изненадан.

— Току-що ми се обадиха от лабораторията. Открили са мъничка проба ДНК върху синтетичното влакно, което са намерили върху резервоара на спринцовката. Може да е от някой, който няма никаква връзка със случая, но ще направят всичко възможно, за да го установят. Казаха ми, че си изпратил сержант Маклиби да събира доброволни ДНК — проби от всички, които са свързани дори бегло със случая.

— Да.

— Добър ход. Ако доктор Нюман успее с пробата на влакното, ще ни бъде от полза да има с какво да я сравним.

Той пусна бледа усмивка.

— Радвам се да чуя, че съм направил нещо както трябва.

Хюз погледна снимките на кучетата.

— Освен това ми се обади командир Фергюсън.

— Е?

— Веднъж и той да е доволен, но въпреки това е доста кисел, защото още не сме хванали „убиеца от Майл Енд“.

— О, Боже! Дори проклетият командир използва това смешно…

— Командир Фергюсън се смята за „народно ченге“ — прекъсна го Хюз с бледа усмивка. — И това съвсем неофициално казано.

Пендрагън въздъхна.

— Значи е кисел заради убийствата, но…?

— Радва се, че сме хванали копелетата, които наводняваха пазара с евтино екстази.

Пендрагън вдигна вежди.

— Търнбул е направил пълни самопризнания. С доктор Ейдриън Фрамптън произвеждали хапчетата, но имаме и имената на половин дузина дилъри. Можем да кажем, че със сигурност сме спрели разпространението за… о, най-малко за месец. Докато някой друг хитър копелдак не се включи в бизнеса.

— Значи залавянето на Търнбул ми спечели отсрочка?

— Кратка, Джак, много кратка. Но знаеш ли какво? Аз съм съвсем сигурна, че наближаваме „убиеца от Майл Енд“.

— Ще ми се да можех да споделя твоята увереност — поклати глава Пендрагън.

Главният инспектор точно беше загасил лампата и затваряше вратата, когато телефонът иззвъня. В течение на секунда обмисляше дали да не го зареже, но след това запали лампата и се върна в кабинета си.

— Пендрагън.

— Господин главен инспектор? Джефри Стоукс се обажда. Не бях сигурен дали сте още в управлението.

— Професоре, какво мога да направя за вас?

— Е, мисля, че аз мога да ви помогна. Май малко се вманиачих по вашия случай. Изостанах доста с учебната програма и дори пренебрегнах студентите си! — Той се изсмя с някакво странно скимтене. — Обаче смятам, че не съм си загубил напразно времето. Може ли да прескочите до лабораторията?

Пендрагън си погледна часовника. Показваше 6:32.

— Ами…

— Направих много вълнуващи открития.

Пендрагън си помисли, че онова, което учените смятат за „вълнуващо“, не е и наполовина толкова интересно или полезно, колкото си въобразяваха. Обаче си спомни колко много неща вече беше открил професорът, и то почти от нищо, затова се съгласи да прескочи до „Куин Мери“.

Докато минаваше покрай приемната на управлението, един млад униформен полицай, който застъпваше на нощно дежурство, го видя и каза:

— Сър, точно мислех да дойда в кабинета ви. Току-що се обади някой си… — той направи пауза, за да погледне в бележника си — господин Джеймисън. Живее на Сикамор Роуд. Каза, че онази вечер видял нещо странно.

— Странно?

— Мисли, че е видял някаква жена да излиза от запуснатия парцел, където беше намерено едно от кучетата.

Пендрагън се смръщи.

— Кога?

— Каза, че във вторник около полунощ. Каза, че жената изглеждала странно.

— Полицай, какво значи „странно“?

— Очевидно я е зърнал само за кратко, но носела дълга до земята рокля и имала дълга черна коса. Звучи малко шантаво, нали? Може и да е ударил едно в повече.

Пендрагън кимна.

— Благодаря, полицай. — И пое към изхода. Вторник вечерта се падаше преди около седемдесет и два часа. Куче №2 беше намерено на запуснатия парцел близо до Сикамор Роуд и показваше втора степен на развитие на ларвите. А и как се бе изразила Сю Латимър: „Убиецът вероятно се конти…“