Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Господин главен инспектор, радвам се да ви видя отново — топло го поздрави Стоукс, докато го водеше към лабораторията.

— И какви са тези вълнуващи открития, които споменахте?

— Толкова са много, че не зная откъде да започна.

Пендрагън внимателно погледна професора и изведнъж осъзна, че този човек е много повече женен за своята работа, отколкото той за своята. И вероятно беше още по-самотен. Е, аз поне имам среща тази вечер, помисли си Пендрагън. Зачуди се дали професор Стоукс е излизал с жена от бала по случай дипломирането си.

— Добре — продължи Стоукс, — да караме едно по едно. Костта. Моля, благодарете на доктор Нюман от мое име. Костта беше особено показателна.

— В какъв смисъл?

— Ами на нея намерих съвсем малка следа от тъкан. — Той отиде при една от футуристичните си машини и я потупа лекичко. — Нашият ДНК — анализатор няма равен. Всъщност Томас, нашият технически гений, сам го модифицира. Той е много по-усъвършенстван от машините в Куантико 8 8 Там се намира академията на ФБР. — Б.пр. .

— И какво открихте?

— Нашият скелет е на млад мъж от бялата раса, на възраст между петнайсет и двайсет и пет. Умрял е между 1580 и 1589 г. Причината за смъртта? — Стоукс направи пауза за драматичен ефект и впи поглед в очите на Пендрагън. — Отравяне с арсеник.

Пендрагън направи учудена гримаса.

— Е, това е направо…

— Вълнуващо, нали? Но има още, господин главен инспектор. Пръстенът. Аз отново проучих основното изображение. Пуснах го през различни филтри и усилватели, но трябваха отпочинали очи, за да забележа нещо, което бях пропуснал. Томас…

— Вашият технически гений?

— Да, същият. Той разгледа снимката на пръстена и откри аномалията от едната страна на скъпоценния камък.

— Аномалия?

— Да, елате да видите. — Стоукс отиде до едно бюро и се наведе над голямо увеличение на пръстена. — Ето. Виждате ли издутината? Вземете — каза той и подаде лупа на Пендрагън.

Главният инспектор се взря в снимката през лупата и попита:

— Какво е това?

— Добър въпрос. Аз доста размишлявах над него и стигнах до единственото възможно заключение. Това не е обикновен епископски пръстен. Да, с голяма доза вероятност е принадлежал на Борджиите, което на първо място означава, че съвсем не е обикновен. Смятам, че това е прочутият „отровителски пръстен“ на Лукреция Борджия.

— „Отровителски“ пръстен?

— Да, знаете ли коя е Лукреция Борджия?

— Да, зная, че е дъщеря на папа Александър. Била е прословута нимфоманка и вероятно убийца, в зависимост от това кой исторически разказ си готов да приемеш за истина.

— О, инспекторе, не се колебайте толкова. Лукреция Борджия е била истинско зло. Известно е, че е убила поне трима души. И този пръстен… точно този пръстен… почти напълно сигурно е оръжието на убийството, с което е видяла сметката на тези хора. Документи, съставени след нейната смърт, ни съобщават, че е притежавала пръстен, чието описание отговаря на този. — Той потупа с пръст по снимката. — Камъкът се отварял назад и отвътре се издигал шип. Тя го намазвала с особено силна отрова, която нарекла кантарела. Основната съставка на кантарела е арсеник, но никой не знае точната рецепта. Според някои извори рецептата е записана във вътрешността на пръстена.

Пендрагън се вторачи във фотографията.

— Значи тази малка издутина, която вие наричате аномалия, е механизмът, използван за отваряне на пръстена?

— Точно така. Лукреция натискала това малко лостче, капакът се отварял, шипът се показвал и… е, останалото може да си представите.

— И какво се е случило с пръстена? — попита Пендрагън.

— Това наистина е вълнуващо. Изчезнал е.

— Изчезнал?

— Всъщност е изчезвал два пъти. Лукреция умира във Ферара през юни 1519 г. и пръстенът не е споменат сред ценностите, които е притежавала. Знаем, че мнозина са искали да сложат ръка на него, включително третият й съпруг Алфонсо д’Есте, който я надживява с петнайсетина години. Обаче почти сигурно е, че не успява да го намери.

— А вторият път?

— Има една история, че в края на шестнайсети век пръстенът е използван в опит да бъде убита Елизабет Първа.

Пендрагън го изгледа невярващо.

— Трудно ви е да го повярвате, господин главен инспектор? Е, няма нужда. Правени са много опити кралицата да бъде убита. Не трябва да забравяте, че религиозният хаос, създаден от нейния баща Хенри VIII, смущава цялото й управление и гневът на католиците се засилва с унижението на Великата армада през 1588-а. В Англия са изпращани йезуити мисионери, за да втълпяват омраза срещу Елизабет, и някои от тях са били обучени убийци.