Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Оценявам високо, че се отбихте, господин главен инспекторе. — Той дари Пендрагън със слаба усмивка и стрелна поглед към Търнър, който гледаше една картина на стената. — Моля, седнете. Да ви предложа ли по питие? — И той вдигна чашата си.

— За съжаление не и когато сме на работа — отговори Пендрагън.

— Много жалко, защото това е едно особено фино малцово уиски. Трийсетгодишно „Макалън“.

— Аз бих пил чаша вода — весело каза Търнър. Пендрагън го дари с бегла усмивка, докато Рейнър крачеше към кухнята.

— И така, разкажете ни какво се случи — започна Пендрагън, когато Рейнър подаде на Търнър малка чаша чешмяна вода.

— Тръгвах си от работа. Трябва да е било малко след девет. Бях останал по-дълго, защото имах да довършвам нещо. Останалите си бяха тръгнали преди часове. Заключвах главния вход на бюрото, онзи, който води към фоайето. Чух шум зад себе си, но преди да се обърна, почувствах невероятна болка в тила, паднах и си ударих челото във вратата.

— Значи, не сте видели никого?

— Не.

— И кога се свестихте?

— Беше малко след дванайсет. Хванах такси и отидох в Лондонската болница. Държаха ме до тази сутрин. Разбира се, имам сътресение и ми направиха четири шева… Ето. — Той посочи челото си. — И седем отзад.

— Имате ли представа кой би могъл да направи това?

— Надявах се вие да ми кажете — отвърна Рейнър, сякаш старата му обидчивост се връщаше.

— Разбрах, че нищо не ви е откраднато? Портфейлът ви бил недокоснат.

— Точно така.

— Тогава е възможно нападението да е извършено от някой недоволен.

Рейнър нищо не каза.

— Господин Рейнър, никого ли не подозирате? Имате ли врагове?

— Поне аз не знам.

Пендрагън погледна Търнър, който се беше съсредоточил върху бележника си.

— Вашият партньор Тим Мидълтън…

— Да, зная какво искате да кажете. Тим още не е в гроба и аз съм нападнат без очевидна причина. Странно. Добре… — Той замълча, отиде до барчето и си наля щедро количество от особено финия „Макалън“. След като се върна, призна:

— Изнудват ме.

Пендрагън и Търнър се вторачиха в него.

— Кога започна това? — попита Пендрагън.

— Преди около три месеца. Нямам представа кой и защо. Но изглежда знаят ужасно много за моето минало и са напълно безскрупулни.

— Бихте ли обяснили по-подробно?

— Не, господин главен инспектор, не мога. Това няма връзка.

— Така ли мислите? Бих казал, че има, и то сериозна. Тим Мидълтън също е бил изнудван.

Рейнър пребледня и отпи голяма глътка.

— Преди да се дипломирам като архитект — каза той забързано, — като странична работа преподавах. На шестнайсет и седемнайсет годишни, които се готвят за матура. Аз… аз имах кратка връзка с едно от момичетата. Тя беше на седемнайсет, значи е било напълно законно.

— И какво се обърка, господин Рейнър?

Той въздъхна и погледна към тавана.

— Забременя и аз я накарах да направи нелегален аборт. Почина от сепсис. Никога не признах пред семейството й. — Рейнър ги загледа гневно. — Божичко, та това беше преди трийсет години! Не мога да си представя, че някой може да знае за станалото.

— Очевидно някой знае — подхвърли Търнър, отвръщайки на гневния му поглед.

Той пресуши чашата си.

— Е, и сега какво ще правите?

— Бихте ли дали пълни показания и да ни предоставите достъп до всички ваши сметки?

— Не! — говорът на Рейнър беше леко завален.

— Притежавате ли някакви писма, имейли, каквото и да е от изнудвачите?

— Не, те се свързват с мен по телефона. Обаждали са се три пъти. Последният път преди повече от месец, за да ми кажат, че удвояват сумата.

Пендрагън стана.

— В такъв случай не можем да направим много.

— Какво искате да кажете с „не можем да направим много“? — настоя Рейнър. — Това е възмутително! Сигурно имате криминолози, специалисти по ДНК, експерти по пръстови отпечатъци?

— Господин Рейнър, какви доказателства смятате, че ще намерим на местопрестъплението? Някой ви е ударил по главата. Никого не сте видели. Накарали сте да ви почистят и зашият раната, което е напълно разбираемо. Човекът, който ви е нападнал, почти сигурно е носил ръкавици, а те не са оставили следи. Можем да проверим камерите за видеонаблюдение в близост до вашето бюро, но аз бих казал, че вероятността да видим нещо полезно е… ами нулева. Единствената действителна възможност за постигане на напредък в нашето разследване е да се опитаме да проследим изнудвача. За да го направим, ни трябват вашите банкови сметки, както и пълни показания от вас с имена и дати, и всички подробности, които можете да кажете за вашата… необмислена постъпка преди трийсет години.