Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Ако съм направил това, защо не е съобщено в полицията?

— Да, Найджъл, това е много добър въпрос. Може би ти ще ми кажеш. Или може би трябва да повикаме и доктор Фрамптън? Той е трябвало да се свърже с полицията, защото отговорността е негова.

— Правете каквото искате.

— Найджъл, ще ти кажа какво ще направя. Ще ти дам възможност да си помогнеш. Ти си само изкупителна жертва, закъсало за пари момче, което има известни познания по биохимия. Като казах това, нека добавя съучастие в убийства, кражба, съпротива при арест. Е… — Пендрагън се престори, че брои на пръсти. — Не мога да си представя, че ще ти лепнат под десет години, дори досието ти да е чисто.

Търнбул заби лице в дланите си и захълца. Беше ужасяващ звук, като от хипопотам с диария. Раменете му се тресяха и цялото му тяло се полюшваше като желе.

— Ако ни съобщиш няколко имена, може би ще успея да използвам някои връзки.

— Господин главен инспектор, кълна се в гроба на майка си, че не зная нищо за това.

Пендрагън се вторачи в младия мъж с наистина изпепеляващ поглед.

— Найджъл, твоята майка е жива. Прочетох досието ти. И не ти вярвам. Дори за минутка. Можеш да продължаваш да разиграваш ролята на невинен и да излежиш десетилетие в Пентънвил или да постъпиш разумно…

Някой почука на вратата. Влезе Търнър с лист хартия в ръка. Наведе се до ухото на Пендрагън и каза тихо:

— Шефе, вторият доклад от лабораторията. Мисля, че трябва да го прочетеш още сега. — След това седна до своя началник.

Пендрагън прегледа доклада, като се съсредоточи върху обобщението и заключението след него.

Следи от 3–4 метил диоксид метамфетамин или МДМА (екстази) са открити по лабораторната екипировка на работните маси на Найджъл Търнбул и д-р Ейдриън Фрамптън. Още следи са открити в дома на господин Търнбул на Нортъм Роуд 24. В помещението са намерени везни и ръчна преса за хапчета. Изследването на клозетната чиния в дома на г-н Търнбул установи наличието на МДМА.

Пендрагън стрелна с поглед Търнбул и въздъхна тежко.

— Изглежда, двамата с доктор Фрамптън сте много предприемчиви — каза той със съжаление в гласа.

Търнбул погледна дебелите си пръстета, вкопчени едно в друго на масата.

— Не разбирам, господин главен инспектор.

Пендрагън плъзна последния лист на доклада към него и очите на Търнбул се стрелнаха по редовете.

— Значи затова си хукнал… и не си съобщил за кражбата на растенията.

Търнбул си пое дълбоко дъх и изстреля:

— Кълна се, не зная нищо за убийствата.

Пендрагън затвори очи за миг, отпусна лакти на масата и прекара пръсти през косата си. След това стана и тръгна към вратата.

— Сержант, повдигни обвинение срещу него — каза той, без да наруши ритъма на крачките си. — След това докарайте Фрамптън и също му повдигнете обвинение.

Пендрагън беше в ужасно настроение. Разпитът на заподозрени беше част от неговия занаят, която наистина мразеше. Мразеше да разиграва ролята на корав мъжага, защото не се възприемаше така. Освен това го беше страх, че веднъж започнал да играе тази роля, в един момент няма да може да я отхвърли. Не искаше да се превръща в човека от стаята за разпити. Другите ченгета изглежда лесно успяваха да влизат и излизат от ролите, но той го намираше за неестествено. Може би това беше една от причините, че не се издигна повече. Онова, което направи днешното представление особено лошо, беше фактът, че се оказа толкова далече от целта със своето предчувствие. Потънал в мисли, той не чу униформения сержант, който го заговори.

— Сър? — повтори сержант Скратън.

Пендрагън излезе от унеса си.

— Да, сержант?

— Току-що се обади полицай Смит. Намерил е труп на куче при канала на Саут стрийт, на около километър и половина оттук.

— Куче? — Пендрагън доби напълно объркан вид.

— Спомняте ли си, че във вторник ви казах, че имаме три оплаквания за изчезнали кучета? Онази възрастна дама, която тъкмо си тръгваше…

— О, да, да — сети се Пендрагън. — Нейният шпаньол, нали?

— Точно така, сър. Смит каза, че това е мелез, а не кучето на възрастната госпожа. Горкото създание е умряло преди по-малко от ден. Но чуйте това — той смята, че е отровено. Няма видими рани, а венците му са покрити с нещо зеленикаво. О, и още нещо. До тялото има спринцовка.

Пендрагън точно се готвеше да каже нещо повърхностно, като например че намирането на спринцовка до канала в Степни е нещо съвсем в реда на нещата, когато се сепна. В другия край на коридора се чу тръшване на врата и те видяха Търнър да излиза от стаята за разпити №2. Пендрагън пристъпи към него.