Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Е, имаш ли нещо за нас? — попита Пендрагън и лекичко побутна сержанта.

— Без документи. В края на трийсетте. Индиец или може бангладешец. Един шейсет и четири, леко пълен. Страстен пушач, както показват белите му дробове.

Той смушка някаква сива тъкан със скалпела и Пендрагън отклони поглед. Не можеше да свикне с клиническото пренебрежение на хора като Джоунс.

— О, господин главен инспектор, само не ми разправяй, че си гнуслив! — изкиска се Джоунс.

Пендрагън не му обърна внимание, но погледна ядосано Търнър, който беше престанал да пише.

— Продължавай.

— Виждат се тежки натъртвания… тук и тук по ръцете и раменете. Челюстта му е строшена, а гръклянът — смазан. — Той посочи лицето на мъжа и под брадичката му. Плътта беше черна и разкъсана.

— Получил е два много силни удара по главата. Всеки от тях смъртоносен. — Джоунс обърна главата на жертвата на една страна и те видяха голяма дупка на тила. — Травмата е нанесена с тъп предмет. Ударен е с тежък предмет тук и под брадичката. Ударът е строшил гръкляна му. Измерих дупката на темето и предполагам, че предметът е бил цилиндричен. Вероятно метална тръба. Под ноктите му няма кръв, нито парченца кожа или косми. Но от фрактурите и натъртванията мога да заключа, че са се били. — Джоунс се обърна към другата маса и вдигна един ботуш. — Ботуши четирийсети номер, покрити с кал. На ризата има лого на строителната компания „Бриджпорт Кънстръкшън“. Нашият човек очевидно е бил строител или поне е работил на строеж. Това трябва да ви помогне.

Пендрагън се готвеше да заговори, когато звънна телефонът на Търнър.

— Да — отзова се сержантът. — Да, страхотно… Чао.

Пендрагън въздъхна дълбоко и повдигна вежди.

— От управлението, сър. Убитият е Амал Керим. Индиец. Работил е за „Бриджпорт“, които случайно имат строеж малко по-надолу от „Джангълс“, на Фримли Уей.

— Прекрасно.

— Има и още. Криминолозите искат да видите нещо.

Мястото, където беше намерен трупът и близката околност, гъмжаха от служители на местната криминологична лаборатория, чиято задача беше да изследват местопрестъплението. Пред вратата до златарския магазин, която водеше към клуба, беше закачена жълта найлонова лента с надпис „Полиция — не преминавай“. Когато Пендрагън я повдигна, за да се промуши под нея, криминолозите се обърнаха да видят кой нахлува в територията им. Никой не го познаваше, но един от тях кимна на Търнър, който се промуши след главния инспектор.

Жена с найлонов екип се приближи към тях и каза:

— Главен инспектор Пендрагън, предполагам. Аз съм Колет Нюман, началник на криминолозите. — Говореше някак отсечено, като говорителите по Би Би Си през 60-те.

Пендрагън понечи да протегне ръка, но се усети навреме. Д-р Нюман се усмихна. Изглеждаше на около трийсет и пет, с фини черти, високи скули и големи сини очи. Непрекъснато прибираше рус кичур зад дясното си ухо.

— Имали сте нещо за мен? — попита той.

— Да, моля, последвайте ме.

Тя ги поведе обратно към малкия бетониран заден двор. От едната страна имаше стъпала, които водеха към покрива на клуба. Той беше плосък и безличен, като се изключат двата комина, които се издигаха на около метър от равнището на покрива. Защитният капак на единия беше свален и лежеше на няколко метра встрани. Един от криминолозите покриваше ръба му с прах за отпечатъци. Пендрагън видя размазана кръв по светлия метал.

— Тук горе открихме много неща. — Тя посочи голяма локва съсирена кръв, която се беше просмукала в бетона. Следа от кал и кръв завършваше при комина и около него имаше много кървави петна.

— Според кървавите пръски мога да кажа, че жертвата е била ударена най-малко два пъти.

Пендрагън кимна.

— Патологът каза същото.

— Мисля, че нападателят се е качил на покрива по тези стълби. — Тя ги заведе до края на покрива и тримата се загледаха надолу към задния двор, който току-що бяха прекосили. Оттук се виждаха съседните имоти. Отдясно бяха магазините с фасади към главната улица. Над тях имаше апартаменти, а отзад — малки градини. Отляво се издигаше висока стена. Зад нея едва се виждаше запуснат имот, който заемаше ъгъла на Глоуб Роуд. Непосредствено зад „Джангълс“, на ъгъла с Фримли Уей, имаше строителна площадка.

— Значи убийството е извършено тук горе? — отбеляза Търнър.

— Със сигурност. Последвайте ме.

Тя ги поведе надолу по стълбата и извън оградата. Алеята отвъд беше затворена с полицейска лента. Виждаха се няколко зелени кофи за боклук, суха пътека от кал, къпини и бурени. Линия червени знаменца криволичеше към откритата площ отпред. Флагчетата бяха номерирани и забити в сухата земя. В края на пътя се издигаше висока телена ограда с руло бодлива тел на върха. Имаше и врата към строителната площадка, която беше отключена. Веригата и катинарът висяха встрани.