Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Както виждате, открихме следи по цялата пътека. Доста кръв, косми, люспи кожа. Тъй като е строителна площадка, последните две са нещо нормално. За съжаление, няма отпечатъци от обувки. Почвата е прекалено твърда. Все още търсим пръстови отпечатъци.

Тя тръгна напряко през втвърдената кал, далеч от знаменцата. След няколко крачки стигнаха до ръба на огромен изкоп, в който се кръстосваха мръсни талпи, закрепени върху строително скеле. Там, където земята се спускаше надолу, се виждаха още червени знаменца. Тръгнаха по наклона и по три талпи, заобикаляйки още флагчета, докато не стигнаха до яма в дъното на изкопа. Около нея имаше прясно изкопана пръст и цял грозд знаменца.

Двама криминолози се трудеха усърдно. Единият снимаше дъното на ямата, а другият беше коленичил и разравяше пръстта с малка мистрия. Този с фотоапарата се отдръпна и д-р Нюман махна на Пендрагън и Търнър да се приближат.

— Това е началото на следата, главен инспектор Пендрагън — каза д-р Нюман. — Тук има следи от борба — раздробени буци пръст и драскотини. — Тя посочи едната страна на рова. — Намерихме и това.

— Обърна се и посочи земята.

Пендрагън клекна, за да види по-добре малкия бял предмет.

— Ако не се лъжа, това е кост от безименния или малкия пръст на дясната ръка.

Преподобния английски колеж 1 1 Католически семинар в Рим за подготовка на католически свещеници за Англия и Уелс. — Б.пр. , Рим, януари 1589 г.

Казвам се отец Джон Уилям Алън и моята история започва през лето Господне 1589-о.

Историята познава много размирни епохи, но за вярващ като мен толкова лоши времена човешкият род не помни. Между католиците и протестантите бушува война. Война, чиито корени са в схизмата, създадена преди повече от половин век от демона Лутер и васала на дявола Хенри VIII.

Из цяла Европа хората се сражават, за да защитят своята представа за Бог. Но аз зная, че Единствената Истинска Вяра, вярата на самия свети Петър, на самия Христос, ще победи. Проля се кръв, много кръв. Но само кръвта на вярващите е чиста. Само нейното проливане е грях.

В продължение на пет години учих в Преподобния английски колеж в Рим, за да стана йезуитски мисионер. В края на 1588-а получихме известие от Париж, че добрите католици от града са се надигнали срещу злия протестантски крал Анри III. Той избягал от града и управлението на столицата било поето от група благородници, Съвета на шестнайсетте. След няколко дни великият френски католик херцог Дьо Гиз бил посрещнат в Париж след своето изгнание.

За известно време настъпи мир. Наистина Европа се наслаждаваше на спокойствие, каквото не беше изпитвала много дълги години. И тогава, няколко дни след Коледа, научихме новината, че херцог Дьо Гиз и неговият брат кардинал Дьо Гиз са били измамени от предателя Анри и пронизани в сърцата в залата на замъка Блоа.

Когато чух новината, веднага разбрах, че е дошло моето време, че скоро молитвите ми ще бъдат възнаградени, като ми бъде дадена възможността да стана мъченик.

Пет години бях насищан с ученията на Единствената Истинска Вяра и бях научен да проповядвам, да изразявам искрената си ревност, така че да обръщам към вярата колебаещите се и да връщам отклонилите се в кошарата. Бях готов.

Спомням си събирането в голямата зала на колежа, на което абатът на моя орден, върховният генерал Аквавива, ни съобщи за убийството на моя господар Дьо Гиз. Спомням си тишината след това и гнева и горчивината около мен, почувствах вкуса им на езика си.

Тази нощ, когато най-сетне паднах в забравата на съня, не бях сигурен дали сънувам, или просто си спомням. Защото в тъмните часове преди разсъмване неописуеми сенки витаеха из ъглите на моята килия и вече не можех да различавам съня от будния свят.

Същите образи продължиха да се връщат и да ме измъчват. Село Тайбърн, на запад от Лондон, в една подгизнала от дъжд априлска сутрин преди пет години. Екзекуцията на един мисионер йезуит — Хенри Уитингъм.

Тълпата крещи от дървения подиум до Тайбърн Три — тристълбите бесилки, които са място на смърт в продължение на толкова години. Когато колата се появява пред погледите им, всички се радват и крещят. Процесията излиза на площада, затворникът е воден на въже. Той е гол, само с окървавена ленена препаска. Пада по очи на земята. Когато го вдигат от мръсотията, тълпата вижда кървавото, подуто и почерняло лице на Уитингъм. Дъждът залива сцената. Палачът помага на осъдения да застане прав на колата, спряна под бесилката. Нахлузват му примката и бързо издърпват колата.