Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

Генерал Аквавива вдигна очи от документите. Той беше сух, блед и плешив. Кожата на високото му чело беше гладка почти като на бебе и привличаше светлината на огромните свещи, поставени от двете страни на писалището му. Очите му бяха много светлокафяви, с мек и любезен поглед. Изглежда, се готвеше да заговори, когато зад креслото му нещо се размърда. Една закачулена фигура се показа от дълбокия мрак и смая мен и Себастиан. Мъжът се приближи към писалището. Генералът погледна нагоре и мъжът свали качулката, за да разкрие кораво лице с високи скули, тесни черни очи и къса сребриста коса.

Аз паднах на колене. Мъжът протегна ръка и щракна с пръсти.

— Синове мои — намеси се генералът. — Отец Белармино ви повика тук тази сутрин.

Бях ужасѐн. Белармино беше може би най-могъщият човек в Църквата. Мнозина смятаха, че е по-могъщ дори от папа Сикст. Като личен теолог на папата и духовен отец на йезуитския колеж, неговото влияние стигаше до всеки ъгъл на Ватикана. Отец Белармино беше голям очистител със страховито име из цяла Европа. Беше върнал много еретици към вярата чрез острието на меча или пречистване с огън.

— Оставям на добрия отец да ви обясни — завърши генералът.

Гласът на Белармино беше по-писклив, отколкото очаквах, но той говореше като човек, който отдавна е изгубил всяка сянка на съмнение в себе си. Очакваше онези, към които се обръща, да се подчиняват на мига, да не му възразяват и да не показват друго, освен раболепие.

— Вие сте добри и честни свещеници и аз знам от вашите досиета и личните препоръки на генерала, че сте се посветили на идеята за мъченичество — започна той. — Вие дойдохте от Англия, за да бъдете обучени и да се върнете в своята страна, та да разпространявате Словото на Единствената Истинска Вяра, да работите като мисионери и да спасявате души.

Аз не смеех дори да примигна и усещах и Себастиановия страх по скованата му стойка. На светлината от свещите черните очи на духовния баща на колежа приличаха на бездънни езера.

— Каузата на мисионера е благородна. Вие осъзнавате, като всички нас, че много достойни мъже бяха изгубени по време на тази битка. Ако ви разпознаят при завръщането ви в Англия, ще бъдете арестувани като предатели и вероятно ще ви постигне смъртта на предателите. Обаче аз зная, че това не ви плаши. По-скоро ви привлича мисълта да жертвате живота си за Делото Господне.

Обаче някои от нас стигнаха до заключението, че можем да направим повече за Англия, че можем да сторим много, много повече, за да спасим душите на нашите сънародници. Стигнахме до заключението, че твърде много добри хора умряха като мъченици, изливайки още повече кръв в ръцете на английската курва, която седи незаконно на трона. Затова решихме да премахнем злото… от самия му извор.

В този миг започнах да разбирам защо ни бяха довели тук. Стрелнах с очи Себастиан, но не успях да уловя погледа му. Белармино отново заговори:

— Вашата мисия ще бъде най-опасната, предприемана някога от този орден. От мига, в който напуснете града, ще ви шпионират, защото враговете на Църквата са навсякъде. Ще тръгнете за малкия град Кретел, на няколко километра южно от Париж. Там, близо до центъра на града, ще откриете малка кръчма на име „Черният заек“. Намерете собственика и му кажете, че търсите мосю Гапиар. На кръчмаря и Гапиар можете да имате доверие. Засега ще се представяте за английски търговци. Приготвили сме ви документи и паспорти.

Той замълча и ни фиксира с неразгадаемите си очи.

— Има и още нещо. — Отец Белармино извади от расото си малка кутийка и отвори капака. Вътре лежеше златен пръстен с голям кръгъл смарагд. — Това ще ти потрябва — каза той и ми я подаде.

Степни, събота, 4 юни, 10:00 сутринта

Пендрагън и Търнър бяха излезли от изкопа и си пробиваха път между ръждясали подпорни греди и купчини пясък, когато една стара тойота „Камри“ влезе на площадката и спря на няколко метра от тях. От нея слезе нисък мъж със здраво телосложение и къса сива коса. Носеше жълта строителна каска.

— Дойдох веднага щом научих — каза им той и протегна свободната си ръка.

— Господин Кетъридж?

— Тони.

— Главен инспектор Пендрагън. Сержант Търнър. Вие сте техническият ръководител на строежа, така ли е?

Капчици пот избиха по челото на мъжа.

— Да.

— Какво точно ви казаха?

— За Амал? Че е мъртъв. Ужасно. Знаете ли нещо повече?

— Бил е нападнат и убит в съседния имот.

— Божичко! — Кетъридж погледна към небето.