Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Добре — каза Пендрагън и събра снимките, за да ги вземе със себе си. Обърна се към Търнър и нареди: — Вземи касетите със записите от видеокамерите и ме чакай при колата. А вие, господин Кетъридж, да не забравите да си зареждате мобилния телефон. Ще ви потърся отново… много скоро.

Часовникът на стената показваше 11:30 сутринта, когато Пендрагън се приближи до бялата дъска в отворения край на подредените П-образно бюра. Залата за инструктаж беше малка и гореща. Един вентилатор на стойка стоеше в далечния ъгъл и от него нямаше почти никаква полза. Целият екип се беше събрал в помещението. Сержантите Розалинд Маклиби, Джими Тачър и Тери Викърс седяха от едната страна, а инспекторите Роб Грант и Кен Тауърс — от другата. Джес Търнър беше седнал на едно от бюрата точно пред Пендрагън. В задната част на помещението, близо до вратата, стоеше началник Джил Хюз със скръстени на гърдите ръце.

— Добре, нека направим едно бързо обобщение — започна Пендрагън, оглеждайки помещението. С нищо не показваше безпокойството, което изпитваше. — Всички знаете за трупа, намерен в клуба. Самоличността му е установена — Амал Керим, индиец, нает от строителната фирма „Бриджпорт“. — Той почука по снимката на мъжа. Беше паспортна отпреди няколко години, копирана и увеличена. До нея имаше снимки от местопрестъплението: трупът, прострян върху бетонен под, едната страна на лицето беше размазана. — Керим е ударен два пъти. Първо по гърлото, а след това по черепа. И двата удара са нанесени с тежък тъп предмет, вероятно парче метална тръба. — Сочеше раните на снимката, докато говореше. — Тялото му е било захвърлено във вентилационна шахта. Часът на смъртта е между един и половина и два и половина сутринта. Със сержант Търнър току-що се върнахме от местопрестъплението. Керим е участвал в сбиване на строителната площадка, която е близо до нощния клуб. Убит е на неговия покрив, а тялото му е хвърлено в шахтата. Бил е на нощно дежурство като пазач на строителната площадка.

Инспектор Грант вдигна ръка.

— Някаква представа за мотивите, шефе? Нещо ценно да е откраднато от строежа?

— Щях да стигна до това. Екипът на д-р Нюман е открил човешка кост близо до мястото, където смятат, че Керим е бил нападнат.

— Кост?

— От пръст, много стара.

— Може да е съвпадение, нали? — попита сержант Маклиби. Тя беше по-висока от половината мъже в стаята, а дългата й кестенява коса беше стегната в кок. Правата пола и безупречната бяла блуза подчертаваха стройната й фигура и оставяха впечатление за строгост.

— Добър въпрос — отговори Пендрагън. — Там има голям изкоп, дълбок най-малко десет метра. Човек никога не знае на какво ще попадне на такава дълбочина, но в този случай не е толкова просто. Разговаряхме с техническия ръководител Тони Кетъридж. Излиза, че снощи са изкопали скелет. Него е трябвало да пази Керим.

В залата настъпи тишина. Началник Хюз заобиколи бюрото и се приближи до Пендрагън.

— И всичко, което е останало от скелета, е тази кост? — Тя го изгледа подозрително.

— Така изглежда — отговори той и й подаде снимките, които беше взел от Кетъридж. — Когато са разкопали скелета, един от архитектите на проекта бил там, някой си… — той погледна бележника в ръката си — … Тим Мидълтън от „Рейнър и партньор“. Направил е снимките със своя телефон.

Хюз ги заразглежда мълчаливо, като ги подаваше на Джими Тачър, който беше най-близо до нея.

— И не са съобщили за него? — попита тя.

— Не.

— Значи мислиш, че този Керим е бил убит заради скелета? — Въпросът беше зададен от Джими Тачър. Той току-що беше предал снимките на Маклиби. Тери Викърс се надвеси над рамото й, за да погледне.

— Не съм казал подобно нещо — възрази Пендрагън. — Не бива да избързваме със заключенията.

— Обаче съвпадението е странно — отбеляза Хюз и се приближи, за да огледа отблизо снимките на трупа. — Този Тони Кетъридж даде ли приемливо обяснение защо не е докладвал веднага за намереното? Осъзнава ли, че е нарушил закона?

Пендрагън вдигна рамене.

— Каза, че не успял да се свърже с шефа си. Помислил си, че е най-добре първо да преспи с тази мисъл.

— Страхотно!

— Все повтаряше, че скелетът бил много стар — намеси се Търнър.

— О, значи това го извинява — каза Хюз малко по-високо, отколкото беше възнамерявала. Джими Тачър неволно застана мирно. Грант се изкашля и скръсти ръце на гърдите си.

— Каквито и да са били причините, това е наказуемо — добави тя.