Майкл Уайт: Пръстенът на Борджиите

— Но това е…

— Напълно задоволително. — Началник Джил Хюз стоеше до вратата на кабинета му. Джак понечи да стане, но тя му махна да не го прави.

— Ако искаш, можеш да си донесеш любима марка, инспекторе.

— Не се тревожи, наистина ще го направя — каза той и върна чашката на Търнър. — Моля те, изхвърли го някъде.

Хюз се усмихна и седна на края на бюрото.

— Какво имаме?

— Мъжът може да е убит малко преди да нахлуе на купона и със сигурност не по-рано от един и трийсет. Така твърди Джоунс.

— Но как, за бога, е попаднал там?

— Чиста случайност. Инспектор Грант разговаря със собственика на „Лъв Шак“. Разбира се, той ни оказа пълно съдействие. Неколцина от моите хора огледаха къщата и външните постройки. Клубът, ако човек реши да го нарече така, преди е бил бомбоубежище. През 70-те е било разширено и използвано като склад. Преди няколко години са убедили собственика да го превърне в дискотека. Така като го гледам, трябва да е наел каубои за ремонта… Разширили са един стар комин и са го превърнали в двупосочна вентилационна шахта. Който и да е напъхал трупа в нея, вероятно е сметнал, че е шахта за отпадъци. Не е предполагал, че трупът ще се стовари в центъра на някакъв дансинг.

— И?

— Ще отида да видя какво е открил доктор Джоунс. — Пендрагън си облече сакото и последва Хюз към вратата. В края на коридора видя Търнър с двама полицаи. Сержантът им разказваше как главният инспектор е отказал кафето от автомата. Всички се бяха ухилили широко. Търнър видя Пендрагън и Хюз и се изпъна. Униформените се измъкнаха нанякъде. Началник Хюз се обърна към Пендрагън с едва доловима усмивка.

— Добър имитатор е, нали?

В девет и петнайсет улиците вече бяха озарени от ярка светлина и беше очевидно, че и този ден ще е горещ. През нощта температурата не беше паднала под 25 градуса и сега усещането беше като в лятна утрин някъде в Южна Франция. Дори сивата околност на Майл Енд Роуд искреше. Удивително е какво може да направи малко слънце, помисли си Пендрагън, когато колата излезе от управлението и зави по главната улица. Караше Търнър и двамата седяха в мълчание. Пендрагън гледаше прелитащите край тях обезцветени от слънцето фасади на магазините, покритите с графити стени, металните гаражни врати и строшените улуци. Помисли си колко странно изглеждат. Сякаш Лондон внезапно беше преместен няколко хиляди километра на юг. В главата му зазвуча мелодията на „Съмъртайм“. Движението още не беше натоварено. След няколко минути влязоха през тесния вход на един паркинг. На правоъгълната табела на ниската тухлена сграда на Милуард стрийт пишеше „Патологоанатомия“, а над надписа се виждаше синьо-бялото лого на столичната полиция.

Намериха д-р Джоунс пред главния вход. Той дърпаше жадно от цигарата си, а пепелта се ръсеше по буйната му брада. Патологът едва стигаше до рамото на Пендрагън.

— Прогонен съм от собствената ми сграда — обяви той, когато го наближиха.

— Така и трябва — отговори Пендрагън. — Странно, смятах, че като отваряш цял ден трупове, ти е минало желанието да пафкаш.

Джоунс се изсмя сухо и се закашля.

— Мамка му, Пендрагън, точно защото по цял ден режа трупове, не давам пет пари за това. Каквото и да правиш, пак тук ще свършиш. Последвайте ме. Тук съм от ранни зори. — Той стъпка цигарата и бутна вратата с рамо.

Патологията беше като всяка друга по света. Имаше две помещения, по-малкото от които служеше за морга. Стените му бяха покрити с метални чекмеджета до височината на рамото. Прозорците на другото бяха закрити с щори, а покрай две от стените имаше работни маси, лавици с медицински инструменти, тубуси за микроскопи и химическо оборудване. Двете маси от неръждаема стомана с дренажни канали и водни маркучи бяха до стената в дъното. Между тях имаше две колички, на които бяха подредени блестящи метални съдове. На тавана бяха монтирани голи флуоресцентни тръби. Сивият бетонен под беше измит. Цялото помещение смърдеше на препарати за почистване и на вътрешности.

Д-р Нийл Джоунс нахлузи латексови ръкавици, докато се приближаваше към една от масите за дисекция. Мъртвият лежеше на нея с отворен торс. Главата му беше повдигната леко върху стабилизиращо блокче. Пендрагън забеляза картончето, завързано за един от пръстите на левия му крак. То беше запълнено със ситни черни букви. В един от металните съдове на количките лежеше черен дроб, а в друг беше съдържанието на стомаха на мъжа. Търнър стискаше бележник и изглеждаше омаян от гледката.