Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— О, мамка му, о, мамка му!

Другият ритна Керим, за да се увери, е свършил работата и каза:

— Хвани го за краката.

— Какво?

— Глух ли си? Хвани го за краката.

Заедно обърнаха мъртвия. Той ги гледаше с невиждащи, покрити с кръв очи, а косата му беше слепена от червени и сиви петна.

Високият изстена.

— Да не си посмял да гъкнеш! — изръмжа другият и остави тръбата върху гърдите на Керим.

Завлякоха трупа до комина и ниският взе тръбата. Вдигнаха тялото вертикално и го подпряха на комина. Главата му се килна напред и кървави капки изцапаха ризата на по-високия.

— Окей… на три! — изсъска убиецът. — Едно… две… три!

Повдигнаха Керим и го прехвърлиха през ръба на комина. С последно усилие обърнаха тялото в тесния отвор и то падна надолу в мрака.

Степни, събота, 4 юни, 2:21 сутринта

— Разтърсете сградата! Хайде всички… Разкършете се здраво! — ревеше в микрофона Ем Си Джъмбо — потен сто и петдесет килограмов мъж, с оранжев гащеризон. Той измъкна голяма тюркоазена плоча и с вещина я набучи на една от грамофонните чинии. С лявата си ръка напипа друга плоча на плота. Истинското му име беше Найджъл Търнбул и беше второкурсник в колежа „Куин Мери“ малко по-надолу по улицата.

Ем Си Джъмбо се впусна в неразбираемо дрънкане за величието на следващия запис, но Кет и Деб, близначки и негови състудентки, не му обърнаха внимание. Те бяха доволни да танцуват като в транс и да оставят таблетката екстази, която бяха взели преди петнайсет минути, да си свърши работата.

В залата имаше множество прегрели тела, които трептяха от силните баси на музиката, лееща се от огромната уредба. Помещението представляваше просто бетонен куб, оборудван със скъпи лампи и мощна музикална уредба. „Лъв Шак“ беше място на придобития вкус. С грубите си стени и бетонен под това полумазе без прозорци се проветряваше с помощта на климатици с вентилационни шахти. Така силната музика не проникваше навън. Въпреки безличния си вид в петък вечер „Лъв Шак“ беше място трепач за студентите от „Куин Мери“. Тъй като клубът нямаше лиценз, посещаването му беше свързано с лека тръпка на страх, а посветените знаеха, че там може да се намери всяка дрога под слънцето.

Кет и Деб бяха идвали тук през по-голямата част от изминалата учебна година. Този следобед бяха взели последния си изпит. Беше време да разпуснат, а когато музиката минава през теб, това е по-лесно. Парчето свърши и иглата леко се плъзна към следващия запис. Кет направи знак на Деб, че отива за бутилка вода. Сестра й кимна да донесе и за нея. Беше безсмислено да се опитваш да говориш, когато Джъмбо е разпален. Трябваше да се разбират чрез знаци и мимики.

След няколко минути Кет се върна, подаде на сестра си леденостудена бутилка „Евиан“ и тръгнаха към центъра на дансинга. И двете не чуха трополенето от тавана, защото беше напълно заглушено от музиката. Макар и нечуто от никого, то ставаше все по-силно — поредица от потропвания и стържене на метал в камък.

Кет не усети течността да мокри лицето й, но Деб видя на челото й да се образува червен кръг. Една струйка се стече до носа на Кет и тя я бръсна с пръст, защото я взе за пот. Деб спря да танцува и загледа с ужас как още три червени петна се появяват на бузата на сестра й. Кет се закова на място и започна да опипва лицето си.

Близначките погледнаха едновременно нагоре.

На три метра над дансинга голямата вентилационна шахта беше започнала да се откъсва от болтовете си. Скоро капакът зина, откъсна се от скобите и полетя спираловидно към дансинга.

Краят му удари един от танцьорите и му счупи рамото. Момчето се блъсна в една двойка наблизо и рухнаха заедно. След това голям и мек предмет се плъзна през отвора на тавана и се гмурна в зловонния въздух на клуба. Стовари се на пода с глухо тупване, което никой не чу.

Десетина души изпищяха едновременно, но заради бумтенето на басите и цвъртенето на създадената от компютър мелодия никой не можа да ги чуе. Всички замръзнаха на местата си.

Кет и Деб бяха само на няколко метра от онова, което падна, и кръв опръска лицата им. Деб докосна бузата си и се вторачи неразбиращо в почервенелите си пръсти. Тогава музиката спря. Ем Си Джъмбо се измъкна иззад подиума си и затресе телеса към призрачно застиналия дансинг.

Деб беше започнала да трепери, вторачена в ръката си.

Със забележително спокойствие Джъмбо приклекна до трупа и го обърна. Всички видяха смазаното лице, сплъстената от кръв коса и бялото на едното око. Точно в мига, когато диджеят бързо се изправи, още един предмет изскочи от вентилационната тръба и се стовари до трупа. Джъмбо отскочи пъргаво назад, сякаш някой го беше смушкал с остен. До мъртвеца на пода лежеше изцапан с кал работен ботуш.