Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Какво точно означава това? — попита сержант Викърс. — В убийствата не е открит ритуален момент.

— Не и такъв, който да сме видели. Ние не говорим за разполагането на телата по определен начин или за изписване на символи по тях. Аз казах „личен ритуал“. Убиецът преминава през процес, който спазва като религия. Ще приготви отровата при специални условия, следвайки някаква формула. И вероятно ще се наконти, за да извърши убийството.

— Наконти?

— Да. Нямам представа каква форма може да приеме. Всеки документиран случай, който съм чела, е различен. Най-добре известният, който всъщност е измислица, е Норман Бейтс от „Психо“. Неговият тотем е собствената му майка. Може да убива само когато се облече като нея. През останалото време е кротък момък, който управлява мотел. Хичкок стига до крайности. Много е необичайно някой да използва човек като тотем и да се превърне в този тотем. Но както вече споменах, връзката между убиеца и тотема е много силна.

— Златната нишка и пантофките — внезапно изстреля Пендрагън. — Ако носенето на златотъкани пантофки не е наконтване, не знам какво друго би могло да се нарече така.

— Сю, високо ценя помощта ти — каза й Пендрагън.

— Няма защо.

Бяха в кабинета му, а вратата беше затворена.

— Поне екипът ще може да разчупи малко рамките на мисленето си — допълни тя.

— Да, права си. О, за малко да забравя. — Пендрагън се наведе, за да вземе найлоновия плик, облегнат на крака на бюрото. — Купих ти това — каза той и извади една плоча. — Като израз на благодарност, че ми спести време…

— Джак! Нямаше нужда.

— Надявам се, че ще ти хареса. Чарли Паркър, „Джаз в Мейси Хол“. Неговият първи запис. Това е ранно производство от 1956-а.

Сияеща, тя оглеждаше корицата.

— Обичам този албум.

За миг настъпи мълчание. Джак я докосна по ръката и тя вдигна очи.

— Ти нямаш грамофон, нали?

— Не — отговори и леко наклони глава. Двамата избухнаха в смях. — Важен е жестът — каза тя и го целуна по устните.

Факултетът по растителна биология в колежа „Куин Мери“ се намираше на шестия и предпоследен етаж. Докато се качваше с асансьора, Пендрагън си спомни една стара поговорка от студентските си години: инженерните факултети винаги бяха в мазетата, така че тежките им машини да не паднат през пода. Химическите факултети попадаха на последния етаж, така че, ако нещо избухне, да не повреди етажите отгоре. С известно задоволство забеляза, че тук факултетите са точно по местата си: инженерите — в мазето, а химиците — под покрива.

Посрещна го висок човек с бяла престилка. Беше на трийсетина години, необичайно красив, с блестяща къса черна коса, тясно лице и големи черни очи. Тридневната брада го караше да прилича на кинозвезда, която се опитва да изглежда небрежно.

— Главен инспектор Пендрагън? — попита той. — Казвам се Фрамптън. Ейдриън Фрамптън. — Той здраво стисна ръката на полицая, преди да го поведе към лабораторията.

Пендрагън огледа голямото помещение и беше поразен от факта, че за необученото му око всички лаборатории изглеждат еднакво, различаваха се само по подробностите. През последните няколко дни беше ходил в три лаборатории и във всички имаше работни маси, безукорно чисти подове, бунзенови горелки, стойки с епруветки и миризма на химикали, която сякаш се процеждаше от стените.

— Как да ви помогна, господин главен инспектор? — попита Фрамптън. — Предполагам, че е свързано с убийствата на „Майл Енд“.

Пендрагън направи гримаса. Мразеше начина, по който медиите банализираха всичко.

— Да — отговори той, — има общо с поредицата престъпления, свързани с използването на една и съща отрова. Полицейската лаборатория изолира два редки химикала в отровата. Те произлизат от твърде необичайни растения, които не виреят в нашата страна.

— Кои са те?

— Абрикова киселина и олеандър.

Ейдриън Фрамптън сбърчи чело.

— Много екзотично — отбеляза той. — Абриковата киселина идва от Abrus precatorius.

— Индийско женско биле.

— Точно така — кимна Фрамптън малко изненадан. — Другото е от йерихонската роза. Какво се надявате да откриете?

— Дали някоя лаборатория или ботаническа градина не е изгубила наскоро няколко растения.

— Тук никога не сме имали нито едното, нито другото растение.

— Така ли? — Пендрагън изглеждаше разочарован. — Зная, че са редки, но…

— Господин главен инспектор, на този свят има много растения. Питахте ли в Кралската ботаническа градина и в „Куинс Парк“?