Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

Сержант Търнър точно се готвеше да почука на вратата на стаята за разпити, когато тя се отвори и Пендрагън изведе Тим Мидълтън.

— Сър, имате ли минутка? — попита Търнър.

Пендрагън кимна, съпроводи Мидълтън до приемната и се върна в стаята за разпити.

— Нещо интересно? — попита той и затвори вратата зад себе си.

— Не съвсем — отговори Търнър. Пъхна едно дивиди в машината, натисна бутона и се отдръпна зад масата.

Екранът беше тъмен, като се изключи броячът, който започваше от 02:14:24. Секундите минаваха и образите започнаха да добиват форма. В 02:14:47 някаква анонимна сянка мина зад купчините пръст, но след миг изчезна.

— Опитах се да изчистя образа — каза Търнър, — но се получи само сиво петно. Там със сигурност е имало някого, но камерата е нискокачествена и образът се пикселизира като луд, когато се опитвам да го увелича или изчистя. — В този миг на екрана се появи размазан образ — приклекнала фигура с черни дрехи и шапка с прорези за очите. Една ръка в ръкавица зацапа обектива и изображението застина.

— Същото е и на четирите камери — мрачно каза Търнър.

Пендрагън седеше кръстосал крака, вторачен в преплетените си пръсти.

— Можеше да се очаква — каза той уморено и преглътна една прозявка. — Добре, да се заемем с това. Отиди в Центъра за наблюдение. Те трябва да имат поне дузина камери на няколкостотин метра от тази строителна площадка. Не може всички да са потрошени. А ако са, все някой е видял стореното дори по това време на нощта. Нещо ново от екипа по претърсването?

— Викърс ми се обади току-що. Нищо. Приключват за днес. Възнамеряват да започнат отново рано сутринта.

Третата среща на Пендрагън за този следобед дойде малко като облекчение. Просто събиране на факти, а не вербално сражение със заподозрян.

— Професор Стоукс, благодаря, че ми отделихте време през почивните дни.

— Няма защо, радвам се, че мога да помогна — отговори Стоукс. Беше висок слаб мъж, напълно плешив, като изключим двете туфички коса над слепоочията. Носът му беше тесен и дълъг, а очите — малки и тъмни. От „Гугъл“ Пендрагън беше научил, че професор Джефри Стоукс е на петдесет и шест и е преподавал в Гренобъл, преди да се премести в колежа „Куин Мери“, и е смятан за един от най-големите познавачи на историята на Лондон.

Пендрагън нареди снимките на скелета на масата. Стоукс попипа очилата си, които висяха на шнур на врата му, и ги нагласи на носа си. Наведе се, за да разгледа снимките по-добре.

— Изключително! Вашият сержант ми каза по телефона, че снимките са направени в изкопа на един строеж на Фримли Уей.

— Точно така.

— По пътя насам си позволих да се отбия. Вашите хора от криминологията още бяха там. Една много мила жена ми показа къде е лежал скелетът.

— Колет Нюман?

— Да. — Стоукс вдигна очи и нагласи отново очилата си. — Господин главен инспектор, как точно бих могъл да ви помогна?

— Скелетът е изкопан вчера следобед. Очевидно е много стар. Прекалено стар, за да бъде установена самоличността му. Но имаме причина да смятаме, че е свързан със скорошно убийство. Нямам право да ви разкрия подробности, но ако можете да ми кажете нещо по тези снимки, ще ви бъдем много благодарни.

— Не мога ли да видя самия скелет?

— За съжаление в момента това не е възможно.

Стоукс вдигна рамене.

— Тогава ще трябва да направя доста обширни предположения.

— Какви?

— Най-важното е, че скелетът не е бил местен от мястото, където са го погребали. Ако предположим, че наистина е така, мога да направя предположение за неговата възраст. Пръстта тук е синя глина, която някога са наричали „бънгам“. Среща се много често в Източен Лондон. Под нея има слой торф, който е бил на открито през Бронзовата епоха. Ако скелетът беше намерен в торфа, щях да го датирам около 2000 г. пр.Хр., но той е лежал в слоя глина… Тогава със сигурност е на по-малко от хиляда години.

— Може ли да бъдете по-точен?

— Забелязах някои неща на мястото. Скелетът е в средата на слоя синя глина, което го датира между четиристотин и седемстотин години назад. На същата дълбочина забелязах и няколко фрагмента от стена. Камъните бяха от типа, който се е използвал за строеж на отводнителни канали. Това стеснява възможните епохи до петнайсети или шестнайсети век.

— Удивително. Имате ли представа какво може да е имало на това място? Нечий дом?

— Не — усмихна се Стоукс със светнали очи. — Разполагаме с много добри регистри за сградите в тази част на Лондон. Познавам това място добре. Та то е в задния ми двор… е, почти. — Той пусна една крива усмивка. — Къщата, която строителите току-що разрушиха, беше викторианска и е една от малкото, които не бяха повредени по време на бомбардировките през Втората световна война. Странно защо не е била записана като паметник на културата. Преди това на същото място е имало много по-малка къща от епохата на крал Джордж. Била е първата частна къща тук. Преди това на нейно място е била гостилницата „Сивият пътник“. Построена е в края на петнайсети век. Дотам стигат регистрите за този район.