Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

Обаче Лукреция е най-известна като убийца. Тя наистина произвежда отрова, наречена „кантарела“ и е притежавала пръстен, чийто камък се отваря. Аз обаче го промених на пръстен, който съдържа шип. В действителност под камъка е имало празно място за отровата, която тя тайно сипвала в храната или напитката на жертвата си.

Истина е, че е познавала Леонардо да Винчи, който в продължение на година (1502 — 1503) е работил като военен съветник на семейство Борджия. Леонардо наистина е изказал предположението, че отрова се усилва, като премине през организма на животно. Обаче той отказва да провежда опити, за да докаже идеите си. Знае се, че Лукреция не е страдала от подобни задръжки.

Не се знае точната дата на раждане на Бърд, но по времето, когато се развива действието в „Пръстена на Борджиите“, той е между четирийсет и петдесет годишен. Ползва се с благоволението на Елизабет и е назначен за дворцов композитор. Неговите произведения са популярни и днес, около четири века след смъртта му. Уилям Бърд е вярващ католик, за когото се знае, че е участвал в много тайни литургии, така че е напълно възможно да се е появил на религиозна среща в Саутуарк през февруари 1589 г., както е описано в романа.

Това е действителна отрова. Нейната формула е изгубена, но ключовата й съставка е арсеникът. Тя наистина е създадена от Лукреция Борджия (почти сигурно с помощта на алхимик). Смята, че Лукреция е използвала мечки и кучета, за да получи по-силна разновидност на отровата.

В Рим се обучават йезуити мисионери със специалната задача да покръстват некатолици и да даряват с духовна утеха своите братя по вяра в Англия. Между 1570 и 1600 има много мисионери йезуити, които отиват по-далеч от своята задача и се опитват да рушат английското общество и да навредят на името на кралицата. Разбира се, сравнението с днешните терористични клетки в Англия е стряскащо.

Това е наименованието, дадено на онези, които са работили за Франсис Уолсингъм, ръководителя на кралския шпионаж, чиято задача е да преследва и разкрива католическите активисти. Поддръжниците на римокатолическата църква са живели в постоянен страх от тези хора, които са били нещо като Гестапо от епохата на Тюдорите. Те действали по сведения, събрани от шпионската мрежа на Уолсингъм, и нападали тайни събирания и литургии на католиците. Заловените били съдени за държавна измяна и жестоко убивани.

Има много такива. Със застрояването на града все повече и повече скелети излизат на бял свят. Един скорошен репортаж („Приказки отвъд гроба“, Би Би Си — онлайн, 19 юли 2008 г.) описва как през последните трийсет години в Лондон са изкопани повече от 17 000 скелета. Много от тях са жертви на чумата и са били погребани в общи общински гробове. Често обаче се случва да бъдат разкопани и единични скелети при строежа на сгради, както е описано в „Пръстенът на Борджиите“.

Днес кварталът на южния бряг на Темза е доста скъп и желан район за живеене. Но до средата на двайсети век той е смятан за един от най-лошите лондонски райони. По времето на Тюдорите там са се намирали мечите градини, театрите, бардаците и комарджийниците.

По времето на Тюдорите театърът преживява разцвет. Самата кралица е голям негов почитател и лондонската сцена е плодоносна почва за развитието на безсмъртни таланти, като Уилям Шекспир, Бен Джонсън, Джон Флетчър и Кристофър Марлоу.

Театърът на Шекспир „Глоуб“ е построен едва в 1599 г. — десетилетие след времето, когато се развива действието в книгата. Обаче се смята, че по това време Шекспир започва да играе на сцената и затова се появява за миг и в романа. „Орелът“ — театърът, описан от мен, е измислен, но съм използвал стари описания на театри в Саутуарк и на други места.

Знамената са се използвали, за да се съобщи на публиката каква пиеса ще се играе съответната вечер. Различни цветове обозначавали комедиите, трагедиите или историческите драми.

Те се провеждали до голяма степен както са описани в книгата. Разликата между екзекуцията за предателство и държавна измяна е огромна. Онези, които били осъдени за предателство, били бесени или обезглавявани. Но хората, които имали нещастието да бъдат осъдени за държавна измяна, били бесени, изкормвани и разчетворявани. Екзекуцията в началото на „Пръстенът на Борджиите“ се основава в значителна степен на екзекуцията на мисионера Хенри Уитингъм, който с декрет на Елизабет I е обесен, изкормен и разчетворен в Тайбърн.