Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

Агрипа е автор на много книги и преподава на много места. Неговият шедьовър е Libri tres de occulta philosophia — отличен пример за ренесансовото окултно мислене.

Корнелий Агрипа се споменава в няколко други романа, като най-забележителните са „Франкенщайн“ (1818 г.) от Мери Шели и „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) от Джеймс Джойс.

Правени са няколко опита да бъде убита Елизабет I. Въпреки че е популярна сред своите поданици, тя имала много врагове. Когато се качва на трона през 1558 г., е коронована от епископа на Карлайл, маловажен църковник, защото никой от важните духовници не искал да короняса еретичка и незаконна наследница (Елизабет е незаконородена дъщеря на мразената Ан Болейн).

Кралицата се посвещава на реформите, чието начало слага нейният баща Хенри VIII и нейните служители преследват и екзекутират католическите активисти. В резултат в Рим я мразят, папата я отлъчва от църквата през 1570 г. и е обявена за еретик. Същевременно Елизабет е противник на крайните протестантски секти, които заплашват да дестабилизират Англия.

Най-известният план за атентат срещу нея е замислен от фанатичен последовател на католицизма на име Антъни Бабингтън, който планира да я убие и да я замести с католичката Мери Шотландска. Планът е разкрит през 1568 г. от отдадения и крайно резултатен началник на кралския шпионаж Франсис Уолсингъм.

По време на управлението на Хенри VIII (1509–1547 г.) на обикновените хора е забранено да гледат или упражняват повечето от спортовете. Управляващите класи смятат, че спортът ще откъсва простолюдието от задълженията му. Обаче богатите хора не са подвластни на подобни драконовски мерки и стават горещи почитатели на футбола, тениса и на жестоки забавления като боеве с петли или разкъсване на животни от кучета.

По времето на Елизабет разкъсването на мечки и кучета е много популярно сред всички класи. Кралицата също посещава мечи градини и подобни арени изникват във всички големи английски градове. Най-известна е Мечата градина в Саутуарк, която се появява на страниците на „Пръстенът на Борджиите“. Тя е построена около 1540 г. и се е издигала близо до днешния Саутуарк Бридж Роуд. Арената работи почти век и половина, чак до 1682 г. Тези зрелища остават законни до 1835 г.

Роденият през 1542 г. Роберто Белармино е кардинал, могъщ и отдаден йезуит и папски съветник. През 1588 г., една година преди тази, в която се развива действието в романа, той е назначен за духовен баща на католическия колеж. Мнозина католици го смятат за велик човек, който е съветник на няколко последователни папи, автор на важни трактати по теология.

Той е канонизиран през 1930 г. от папа Пий XI.

Обаче има и други, които смятат, че Белармино е маниак, който цени църковната власт повече от живота на невинни хора. Той е известен като „Чука срещу еретиците“ и прави всичко възможно да унищожи всеки, който се противопоставя на Църквата. Играе важна роля при преследванията срещу Галилей и стои зад мъченията и екзекуцията на Джордано Бруно, изгорен на кладата през 1600 г.

Можем да гледаме на Борджиите като на ренесансови мафиоти. Те оглавяват властта за кратко, но управляват скъпи папски земи из цяла Европа. Главата на фамилията, Родриго Борджия, е роден в Испания и става папа през 1492 г. Той организира пищни оргии с папски средства и се меси в европейската политика, без да разбира нищо от нея. Той е убиец, който не се спира пред нищо в преследването на богатство и власт.

Синът на папа Александър — Чезаре Борджия е дори по-корумпиран и по-зъл от своя баща. Той си играе на военачалник, но предпочита да убива враговете си чрез измама и хитрости. Смята се, че е убил брат си Джовани, както и много от ухажорите на Лукреция. Любимото му забавление било да пътува преоблечен из Рим, придружаван от група здрави биячи. В кръчмите подмамвал някой нещастник да обиди семейство Борджия, след това го извличал на улицата и отсичал ръцете му. Ако жертвата бил късметлия, Чезаре или някой от биячите му го довършвал. Друг път Чезаре оставял жертвите си да умрат от загуба на кръв.

След като израства в такова семейство, едва ли е изненадващо, че Лукреция Борджия, която е пет години по-малка от Чезаре, става също толкова покварена, колкото нейните роднини. Тя е нимфоманка, за която е известно, че се е отдавала доброволно или насила на кръвосмесителни връзки със своя баща и брат, често едновременно.