Майкл Уайт - Пръстенът на Борджиите

— Шегуваш ли се? С най-голямо удоволствие. Мразя да съм вързана вкъщи, дори със счупено ребро.

Изминаха пеша краткото разстояние до заведението. Малката градина беше пълна с маси, около които се бяха събрали семейства. Децата бъркаха в пликчета с пържени картофки, а родителите им се наслаждаваха на неделно питие под лятното слънце. Общото помещение беше пълно и шумно, както обикновено. Посетителите се бяха облегнали на бара, а групичка любители на дартс се бяха събрали пред мишената. Плазменият телевизор беше включен на съботния мач от първата лига. Когато влезе в кръчмата, Пендрагън се сети как само преди седмица тук беше научил за убийството на Том Мидълтън. Последните седем дни бяха прелетели като експрес. Видя екипа от управлението. Джес им махна и посочи два стола. Около масата се понесоха весели викове, когато главният инспектор се отпусна на стола. Роб Грант го потупа по гърба.

— Благодаря — кимна Пендрагън и огледа усмихнатите лица. — Мисля, че постигнахме онова, което наричат резултат.

— Значи, шефе, сега е твой ред — обяви Кен Тауърс.

Пендрагън се засмя и се обърна към Сю, поклащайки глава.

След няколко минути се върна с голям поднос, пълен с чаши. Роз Маклиби отчаяно се опитваше да разчисти малко място и помоли Търнър да й помогне. Джак подаде питие първо на Сю. Когато всички се оказаха с чаши в ръцете, Джак вдигна своята.

— Поздравления за добре свършената работа — каза той. — Наздраве! — Отпусна се на стола си и отпи от бирата.

— Точно навреме, сър — обяви Търнър.

— За какво?

— Кен смята, че има такава гатанка, че може да победи всички останали.

Пендрагън се обърна към инспектор Тауърс и отпи още една глътка.

— Добре, дай да я чуем.

— Не само е най-добрата, но е и много актуална.

— Ооо! — извикаха в един глас трима от екипа.

— Добре. Един мъж отива на купон и си пийва малко от пунша. Тръгва си рано. Всички останали на купона, които пият от същия пунш, след това умират от отравяне. Защо мъжът не е умрял?

— Какво? Мисля, че това е съвсем очевидно — обади се Джими Тачър. — Първият тип е сипал отровата в пунша, след като е пил от него.

— О, Джими, имай малко повече търпение.

— Добре де, ще млъкна — съгласи се Тачър смутено и отпи голяма глътка бира.

Около масата настъпи тишина.

— Значи първият мъж не е убиец, така ли? Кен, не забравяй, че трябва да отговаряш честно — каза Маклиби.

— Знам. Не, не е.

— Някой друг е сипал отровата, след като първият е пил?

— Не.

— Шефе? Много си тих — внезапно се обади Търнър. — И тази ли си чувал в университета?

Сю се усмихна и погледна Джак. Той отпи още една глътка, преди да отговори:

— Не, всъщност не съм я чувал преди. Но мисля, че мога да се пробвам с отговора.

Всички впериха очи в него.

— Мисля, че отровата се е съдържала в ледените кубчета в пунша. Когато първият човек е пил от него, отровата още не се е била „размразила“. Но по-късно, когато ледът се е стопил, тя е попаднала в пунша и е убила останалите гости.

Пендрагън остави чашата си на масата и всички погледи се насочиха към Кен Тауърс, който криеше лице зад халбата си. След миг изстена и остави бирата на масата.

— Покланям се пред теб… о, господарю — каза той и вдигна очи към някого, който се приближаваше зад Пендрагън.

Главният инспектор усети, че някой го потупва по рамото. Обърна се и видя началник Джил Хюз.

— Жалко, че не можеш да разрешаваш и истинските случаи толкова бързо — каза тя усмихнато. — За мен джин с тоник. Предварително благодаря, Джак.

Както и първите ми два романа „Равноденствие“ и „Тайната на Медичите“ 9 9 И двата романа са издадени от ИК „БАРД“. — Б.р. „Пръстенът на Борджиите“ е плод на моето въображение, но е основан на много действителни факти и събития. По-надолу ви предлагам един бърз пътеводител, който ще ви помогне да разграничите фактите от измислицата.

Хенрих Корнелий Агрипа е алхимик и философ, който е бил на 16 г., когато през 1503 г. се появява в двора на Борджиите в пролога на тази книга.

Агрипа е роден в Кьолн през 1486 г. и известно време преподава в университета в Дол, Франция. Бързо стига до сблъсък с тамошните власти и е обявен за еретик от местното духовенство. Води скитнически живот, намирайки препитание при богати семейства като маг, придворен философ и понякога като наемен войник. Въпреки че пътува много из Италия, няма запазени данни да е работил за Борджиите, нито някакви сигурни сведения, че е участвал в изработването на отровата кантарела. Обаче Агрипа е съвременник на Лукреция и Леонардо да Винчи, за когото се говори, че е теоретизирал върху производството на отровата.