Джон Гришэм - Отвличането

Беше Ейприл.

В 23:39 ч. миналата вечер, в момента на снимката тя е била жива.

— Сигурен ли си? — попита Чейс и се наведе напред.

Носовете им почти докосваха екрана.

— Подарих й якето преди година. Бях го спечелил в една игра. Беше ми малко. Когато казах на полицията за него, инспекторите заявиха, че не са го намерили в къщата й. Предполагат, че Ейприл го е облякла, преди да изчезне.

Тео отново посочи към снимката и добави:

— Обърни внимание на късата коса и профила, Чейс. Сигурен съм, че е Ейприл. Ти как смяташ?

— Може би. Не знам.

— Тя е — повтори Тео.

Момчетата се дръпнаха назад и Тео започна да крачи из стаята.

— Майка й не се беше прибирала у дома три нощи. Ейприл се страхуваше ужасно. Вероятно се е обадила на баща си или той се е свързал с нея. Качил се е на колата и е дошъл в Стратънбърг. После е отключил вратата, взел е Ейприл и двамата са заминали от тук. От няколко дни тя пътува с групата.

— Не е ли редно да уведомим полицията?

Тео обикаляше неспокойно и се почесваше замислено по брадичката.

— Не, не още. Ще го направим по-късно. Сега ти предлагам следното. Щом знаем къде е била снощи, можем да разберем къде ще бъде довечера. Нека звъннем на всички клубове в Университета на Северна Каролина, „Дюк“, „Уейк Форест“ и останалите учебни заведения. Трябва да научим на кой купон ще свирят „Плъндър“.

— Да започнем със Северна Каролина — каза Чейс. — Там се организират поне десетина партита.

— Дай ми списъка.

Тео се зае с телефона, а Чейс го наблюдаваше и си водеше бележки. В първия клуб никой не вдигна. Второто обаждане беше до „Капа Делта“. Младата дама, която отговори, не знаеше името на музикантите. Третото позвъняване също не даде резултат. Едно момче от „Делта“ им каза, че очакват друга група. Тео продължи нататък. Бе въодушевен от факта, че Ейприл е невредима. Нямаше търпение да я намери.

На осмия път се случи истинско чудо. Някакъв студент от „Капа Тета“ заяви, че не е чул нищо за групата и закъснява за футболния мач. После обаче помоли Тео да остане на линията и когато се върна, добави:

— Да, името им е „Плъндър“.

— Кога ще започнат да свирят? — попита Тео.

— Нямам представа. Сигурно към девет. А сега ще тръгвам, приятелче.

Скоро гевречетата свършиха. Истината беше, че Тео не знаеше какво да прави. Чейс настояваше да уведомят полицията, но Тео самият се колебаеше. Две неща бяха ясни поне според него. Първо, момичето от снимката беше Ейприл. Второ, тя придружаваше групата, която същата вечер щеше да свири на партито на „Капа Тета“ в Чапъл Хил, Северна Каролина. Вместо да се обади на полицията, Тео се свърза с чичо си.

Двайсет минути по-късно Тео, Чейс и Джъдж изкачиха тичешком стълбите до офиса на Айк, който току-що бе обядвал в гръцкия ресторант на долния етаж. Двамата с Чейс се запознаха, а Тео се зае да търси снимката на компютъра.

— Ейприл е — заяви той.

Айк разучи внимателно изображението, сложил очилата на върха на носа си.

— Сигурен ли си?

Тео повтори историята за якето. Описа височината на Ейприл, прическата и цвета на косата й, след което посочи профила на снимката.

— Трябва да е тя.

— Щом казваш.

— Ейприл е с баща си, Айк. Точно както ти подозираше. Джак Лийпър няма нищо общо с изчезването й. Полицията е заловила грешния човек.

Айк кимна и се усмихна, но в жеста му липсваше всякаква ирония. Той не откъсваше очи от екрана.

— Според Чейс е редно да съобщим на полицията — добави Тео.

— Така е — потвърди Чейс. — Защо не?

— Нека помисля малко — заяви Айк, бутна назад стола и скочи на крака. После включи стереоуредбата и започна да обикаля из стаята. Накрая продължи: — Не бива да намесваме властите, поне засега. Ето какво може да се случи. Полицаите тук ще звъннат на колегите си в Чапъл Хил, а ние не знаем какво биха направили те. Сигурно ще отидат на купона и ще се опитат да намерят Ейприл. Това едва ли ще е толкова лесно, колкото предполагаме. На партито ще има много студенти, които ще пият и ще се забавляват. Нещата често излизат извън контрол в такива ситуации. Не е ясно как ще реагират ченгетата. Твърде вероятно е изобщо да не обърнат внимание на някакво момиче, което пътува с групата на баща си. Може би самата Ейприл не иска да бъде спасена. Съществуват безброй сценарии и повечето не са добри. Полицията не е издала заповед за ареста на господин Финмор, защото срещу него няма обвинения. Той все още не е заподозрян.

Айк крачеше зад бюрото си. Момчетата следяха всяка негова стъпка и дума.