Джон Гришэм - Отвличането

Той взе офисния телефон и започна да звъни наслуки по азбучен ред. Първо се обади в клуб на име „Абис Айриш Роуз“ в Дърам. Отговори му дрезгав глас:

— „Абис“.

Тео почти шепнеше.

— Здравейте, интересува ме дали групата „Плъндър“ ще свири довечера.

— Изобщо не съм чувал за тях.

— Благодаря — каза Тео и побърза да затвори.

В „Барбекюто на Брейди“ в Роли една жена заяви:

— Днес нямаме група.

Тео, който се стремеше да събере възможно най-много информация, попита:

— Преди изнасяли ли са концерти при вас?

— Не, никога.

— Благодаря.

Той продължи нататък, но без резултат. Елза вероятно щеше да се учуди защо телефонната сметка е толкова висока този месец. Тео беше готов да поеме разходите. Смяташе дори да й каже предварително за разговорите, като я помоли да не го издава на родителите му. Щеше да се справи с тях по-късно. Сега не му оставаше друго, освен да използва служебния телефон, тъй като Марсела стриктно следеше сметката на джиесема му. Ако разбереше, че се е обаждал в множество барове в Роли и Дърам, щеше да се наложи да й дава излишни обяснения.

Първите признаци за успех се появиха в клуба „Тракшън“ в Чапъл Хил. Едно отзивчиво момче на възраст колкото Тео спомена, че „Плъндър“ са свирили при тях преди няколко месеца. После го помоли да изчака и отиде да попита някакъв човек на име Еди. Когато стана ясно, че групата наистина е била там, момчето попита:

— Не смяташ да ги ангажираш, нали?

— Защо не? — поинтересува се Тео.

— Недей. Много са зле.

— Благодаря.

— Свирят най-често по студентски партита.

Точно в единайсет часа Тео прати съобщение на майка си: Сам вкъщи. Сериен убиец в мазето.

Отговорът й гласеше: Не е смешно. Обичам те.

Тео позвъни на още места, но не откри повече следи от „Плъндър“.

Чейс пристигна около обед и извади лаптопа си. Дотогава Тео бе успял да се свърже с над шейсет собственици, бармани, сервитьорки, бодигардове и дори един мияч на чинии, който почти не знаеше английски. От кратките обаждания ставаше ясно, че „Плъндър“ са бездарни музиканти с малко фенове. Някакъв барман от Роли, който твърдеше, че познава „всяка банда, свирила в града“, никога не бе чувал за тях. В три случая групата бе наречена „колежанска“.

— Нека проверим студентските клубове — предложи Чейс.

Скоро научиха, че в района около Роли и Дърам са концентрирани доста учебни заведения. Най-известните бяха „Дюк“, Университетът на Северна Каролина и щатският университет. Но на съвсем близко разстояние от тях се намираха десетки по-малки. Тео и Чейс решиха да започнат с големите. Минаха минути. Всяко от момчетата тракаше по клавиатурата, нетърпеливо да открие първата следа.

— В „Дюк“ няма студентски клубове — отбеляза Чейс.

— А къде се организират купоните? — попита Тео.

— Не съм сигурен. Нека оставим „Дюк“ за после. Ти вземи щатския университет, а аз ще проверя Северна Каролина.

Щатският университет имаше общо трийсет и три студентски клуба — двайсет и четири за момчета и девет за момичета. Къщите, където се помещаваха повечето от тях, се намираха извън кампуса. Всички поддържаха уебсайтове, но качеството им беше различно.

— Колко са клубовете в Университета на Северна Каролина? — поинтересува се Тео.

— Двайсет и две за момчета и девет за момичета.

— Нека прегледаме страниците им.

— Точно това правя в момента.

Пръстите на Чейс не спираха да шарят по клавишите. Тео също боравеше бързо с лаптопа си, но не можеше да се сравнява с Чейс. Двамата продължиха да се съревновават, твърдо решени да се доберат до някоя полезна следа. Джъдж, който обичаше да спи под всякакви мебели — бюра, легла, столове — хъркаше тихо под заседателната маса.

Уебсайтовете скоро започнаха да им изглеждат еднакво. Всички предлагаха информация за членовете, списъци със завършилите студенти, проекти, награди и предстоящи събития. Имаше безброй снимки — от купони, ски екскурзии, пикници на плажа, състезания по фризби и официални вечери с безупречно облечени студенти. Тео очакваше с нетърпение да отиде в колеж.

Футболните отбори на двете учебни заведения щяха да играят мач в два часа. Тео го знаеше; с Чейс вече бяха обсъдили залозите. Щатският университет бе сочен за фаворит. Сега обаче това нямаше значение. По-важното беше, че събитието предоставя добър повод за безкрайни купони. Отборите щяха да се срещнат в Чапъл Хил, така че студентите от щатския университет бяха празнували снощи. Клубовете от другия университет плануваха същото за съботната вечер.