Джон Гришэм - Отвличането

— Да.

— Къщата не е разбита, защото баща й е имал ключ. Той е взел Ейприл със себе си и двамата са напуснали Стратънбърг. Вероятно няма да се върнат скоро.

— Но щом е с баща си, значи е на сигурно място.

— Едва ли. Дали е безопасно да се навърта около „Плъндър“? Компанията им не е подходяща за едно тринайсетгодишно момиче.

— Значи искаш да отида с колелото до Роли, Северна Каролина, и да ги открия?

— По-късно ще обсъдим как да действаме. Ти се оправяш добре с компютрите. Първо виж какво ще намериш в интернет.

Каква загуба на време, каза си Тео. Изведнъж се почувства уморен. Седмицата се беше оказала ужасно напрегната и той се нуждаеше от сън. Изслушването в Котешкия съд бе изцедило последните му сили. Тео мечтаеше да се прибере вкъщи и да се мушне под завивките.

— Благодаря ти, Айк — заяви накрая той и взе дъждобрана си.

— Няма защо.

В петък вечерта надзирателите отново сложиха белезници на Джак Лийпър и го изведоха от килията. Срещата се състоя в една стая в затвора, където адвокатите обикновено говореха с клиентите си. Защитникът на Лийпър Кип Озгуд го чакаше там заедно с инспекторите Слейтър и Капшоу. На място присъстваше и млада жена от кабинета на прокурора. Казваше се Тереза Нокс. Госпожица Нокс веднага пое нещата в свои ръце. Държеше се изключително делово и не беше доволна от факта, че са я повикали на работа в петък вечер.

— Забравете за сделката, господин Лийпър — започна тя. — Не сте в позиция да ни поставяте условия. Най-вероятно ще бъдете обвинен в отвличане, което ще ви донесе до четирийсет години затвор. Ако момичето е пострадало, присъдата ще бъде по-тежка. Ако е мъртва, животът ви ще приключи. Най-добре е да ни кажете къде е Ейприл. Така тя няма да страда повече, а вие ще се отървете от нови обвинения.

Лийпър се ухили на госпожица Нокс, но не каза нищо.

Младата жена продължи:

— Разбира се, последното важи, в случай че не си играете с нас. Аз лично мисля, че лъжете. Съдията и полицията са на същото мнение.

— Тогава всички ще съжалявате — заяви Лийпър. — Давам ви шанс да спасите живота й. Що се отнася до мен, и бездруго ще умра зад решетките.

— Не е задължително — възрази госпожица Нокс. — Предайте ни момичето невредимо и ще съдействам да получите двайсет години по обвинението за отвличане. Ще излежите присъдата си в Стратънбърг.

— А обвиненията в Калифорния?

— Не можем да влияем на властите там.

Лийпър продължи да се хили, сякаш се наслаждаваше на мига. Накрая каза:

— Вие сама споменахте, че се налага да забравим за сделката.

Съботната закуска в дома на семейство Буун премина доста напрегнато. Както обикновено, Тео и Джъдж поглъщаха овесени ядки (Тео пиеше портокалов сок), а Уудс Буун ядеше поничка и четеше спортната страница във вестника. Марсела проверяваше последните новини на лаптопа си с чаша кафе в ръка. В кухнята беше съвсем тихо, поне през първите двайсет минути. Спомените от предишни разговори все още витаеха във въздуха и скандалът можеше да избухне всеки момент.

Имаше няколко причини за изострената обстановка. Първата и най-очевидната беше дълбоката тъга, обхванала семейството още в сряда сутринта, когато полицията ги бе събудила с молбата да се явят в дома на Ейприл Финмор. Дните се нижеха без новини за момичето и настроението на всички видимо се влошаваше. Уудс и Марсела Буун се опитваха да се усмихват и да пускат шеги, но усилията им бяха напразни. Втората и по-маловажна причина се криеше във факта, че днес Тео и баща му щяха да пропуснат седмичната игра на голф. Почти всяка събота в девет сутринта те отиваха в клуба и Тео чакаше с нетърпение този момент.

Играта беше отменена заради третата причина за напрежението. Господин и госпожа Буун трябваше да заминат извън града за едно денонощие, а Тео настояваше да го оставят сам вкъщи. И преди тримата се бяха карали на същата тема и сега Тео губеше битката за пореден път. Той внимателно им обясни, че ще затвори прозорците и вратите, ще пусне алармата и ще се обади на съседите и полицията при необходимост. Обеща им да заключи вратата на спалнята и да държи стика за голф до леглото си. Джъдж щеше да спи до него и да го пази. Тео знаеше как да се грижи за себе си и не обичаше да го възприемат като дете. Не искаше родителите му да викат бавачка, когато излизаха на вечеря или отиваха на кино, и се ядосваше, че не може да бъде сам по време на пътуванията им.

Родителите му не отстъпиха. Тео беше едва на тринайсет — твърде малък, за да остане без компания. Те отказваха да обсъждат въпроса, преди синът им да навърши четиринайсет. Засега се нуждаеше от контрол и сигурност. Марсела беше уредила Тео да прекара нощта при Чейс Уипъл, което щеше да бъде приемливо при нормални обстоятелства. Чейс обаче беше обяснил, че неговите родители също ще отсъстват. Ето защо момчетата трябваше да прекарат времето с голямата сестра на Чейс Дафне. Тя беше на шестнайсет и доста неприятна. Винаги си седеше вкъщи, тъй като нямаше социален живот, и обожаваше да флиртува с Тео. Той бе преживял една кошмарна вечер с нея преди три месеца, когато родителите му бяха отишли на погребение в Чикаго.