Джон Гришэм - Отвличането

Пийт наблюдаваше Антон. Беше разпознал гласа му.

— Анди, Анди, Анди — изкрещя той.

— Тук съм, Пийт — каза Антон.

— Анди, Анди.

След кратка пауза Антон продължи:

— Папагалите си имат строго фиксирана програма. Трябва да излизат от клетката за поне един час на ден. Всеки следобед в четири часа ние пускаме Пийт. Мислехме си, че просто обикаля задния двор. Но явно не е така. Конната база е на километър и половина от тук. По някакъв начин Пийт стига до там. Много съжаляваме за случилото се. Моля ви, не наранявайте Пийт.

— Благодаря ти — заяви съдия Йек. — Господин Блейз, какво предлагате да направя?

— Ваша Чест, очевидно собствениците на Пийт нямат контрол върху него, а това е тяхно задължение. Защо не наредите да му отрежат крилата? Срещнах се с двама ветеринари и един специалист по диви животни. Според тях процедурата не е необичайна, нито пък болезнена или скъпа.

Пийт изкрещя с пълно гърло:

— Ти си глупав.

Из залата отекна смях и Блейз се изчерви.

— Добре, достатъчно — намеси се съдия Йек. — Махнете го от тук. Съжалявам, Пийт, но се налага да напуснеш залата.

Приставът взе клетката и я изнесе. Когато вратата се затвори, Пийт продължи да ругае на креолски.

Настана тишина. Съдия Йек заяви:

— Вие какво предлагате, господин Буун?

Без да се колебае, Тео отвърна:

— Изпитателен срок, Ваша Чест. Дайте ни още един шанс. Приятелите ми ще намерят начин да укротят Пийт и да го държат настрана от конната база. Не мисля, че досега са били наясно с проблемите, които е създал. Те ужасно съжаляват за случилото се.

— А ако го повтори?

— Ще понесат по-тежко наказание.

Тео знаеше две неща, които не бяха известни на Кевин Блейз. Първо, съдия Йек вярваше във втория шанс и рядко решаваше да умъртви някое животно. Второ, той бе изгонен от фирма „Маклин“ преди пет години и вероятно още не харесваше нейните адвокати.

В типичния за него тон съдията продължи:

— Ето какво ще направим. Госпожици Спенглър и Крос, проявявам дълбоко разбиране към оплакванията ви. Ако Пийт се появи отново, искам да го заснемете на видео. Пригответе си камера или мобилен телефон. Тогава, господин Буун, ще задържим Пийт в ареста и ще отрежем крилата му. Собствениците ще поемат разходите. Няма да има изслушване, всичко ще стане автоматично. Ясно ли е, господин Буун?

— Само секунда, Ваша Чест.

Тео се обърна към семейство Рение. Тримата кимнаха утвърдително.

— Всичко е ясно, Ваша Чест — заяви той.

— Добре. Отговорността е в техни ръце. Трябва да държат Пийт вкъщи. Точка.

— Сега може ли да го заведат у дома? — попита Тео.

— Да. Сигурен съм, че добрите хора от приюта за животни са готови да го пуснат. Случаят е приключен. Закривам заседанието.

Кевин Блейз, двете му клиентки и жените с черни ботуши излязоха от залата. След като си тръгнаха, съдебният пристав донесе клетката и я подаде на Антон. Той веднага я отвори и извади отвътре птицата. Баба му и дядо му избърсаха сълзите си и погалиха Пийт по гърба.

Тео се отдалечи от тях и отиде до съдия Йек, който си водеше записки.

— Благодаря, Ваша Чест — прошепна Тео.

— Пийт е лош — каза Йек и се закикоти.

— Жалко, че нямаме видеозапис на нападенията му.

Двамата се засмяха тихо.

— Свърши добра работа, Тео.

— Благодаря.

— Нещо ново за Ейприл Финмор?

Тео поклати глава.

— Съжалявам. Разбрах, че сте близки приятели.

Тео кимна.

— Много близки.

— Ще стискам палци.

— Йек, Йек, Йек — изкрещя Пийт, преди да напусне съдебната зала.

Джак Лийпър беше решил да проговори. Той изпрати бележка на надзирателя, който я предаде на инспектор Слейтър. В късния петъчен следобед го отведоха от килията му и го прекараха през стар тунел, водещ към полицейския участък в съседната сграда. Слейтър и верният му партньор Капшоу го чакаха в същата мрачна, неприветлива стая за разпити. Лийпър изглеждаше така, сякаш не се беше бръснал или къпал след срещата си с двамата инспектори предишния ден.

— Какво ти хрумна, Лийпър? — започна грубо Слейтър.

Както винаги Капшоу си записваше всичко.

— Днес се видях с моя адвокат — каза наперено Лийпър, сякаш фактът, че си е намерил защитник, автоматично го правеше по-важен.

— Как се казва?

— Озгуд. Кип Озгуд.

Полицаите се захилиха едновременно.

— Щом си се свързал с него, си обречен, Лийпър — заяви Слейтър.

— Той е най-некадърният в града — добави Капшоу.

— На мен ми харесва — отвърна Лийпър. — Май е доста по-умен от вас, момчета.