Джон Гришэм - Отвличането

Бети Слокъм се изправи, за да покаже на всички бинтованата си ръка.

— Птицата се спусна отново към нас като обезумяло камикадзе и подгони животните…

— Камикадзе, камикадзе, камикадзе — изтърси Пийт.

— Млъкни! — извика госпожица Спенглър.

— Моля ви, Пийт е само папагал — намеси се съдия Йек.

Пийт избълва поредица от неразбираеми думи. Антон се наведе към Тео и прошепна:

— Това е креолски.

— Какво има? — поинтересува съдията.

— Папагалът говори на креолски, Ваша Чест — обясни Тео. — Езикът в Хаити.

— Какво каза?

Тео се допита до Антон и добави:

— По-добре е да не знаете.

Пийт се успокои и всички зачакаха. Съдия Йек погледна към Антон и промълви:

— Ще млъкне ли, ако го помолиш?

Антон поклати глава и отвърна:

— Не, сър.

Отново тишина.

— Моля, продължете — заяви Йек.

Джуди Крос взе думата.

— На следващия ден, горе-долу по същото време, беше мой ред да водя урок. Петима ездачи се бяха качили на конете си. Обикновено им давам заповеди като „Напред!“, „Спри!“ или „Галоп“. Нямах представа, че папагалът ни наблюдава, скрит зад един дъб. Изведнъж птицата се разкрещя: „Спри! Спри!“.

Като по команда Пийт изграчи:

— Спри! Спри! Спри!

— Чувате ли? Конете замръзнаха на място. Опитах се да не му обръщам внимание. Казах на учениците да запазят спокойствие и да не го слушат. После извиках: „Напред!“, и конете се раздвижиха. Папагалът отново изпищя: „Спри! Спри!“.

Пийт побърза да повтори последните й думи. Съдия Йек вдигна ръце, за да въдвори тишина. Минаха секунди. Накрая той заяви:

— Да, слушам ви.

Джуди Крос продължи:

— Утихна за няколко минути и ние забравихме за него. Учениците се концентрираха върху урока и конете се укротиха. Вървяха бавно, когато птицата изненадващо извика: „Галоп! Галоп!“. Конете спряха за миг и се втурнаха с всичка сила напред. Настъпи истински хаос. Едва успях да се спася.

— Галоп! Галоп! — намеси се Пийт.

— Вие сам го чувате — заяви Джуди Крос. — Вече цяла седмица ни тормози. Един ден се спуска от небето като бомбардировач и плаши до смърт конете. На другия се промъква зад гърба ми и изчаква да се възцари тишина, за да може да раздава заповеди. Той е лош. Конете се страхуват да излязат навън. Учениците си искат обратно парите. Папагалът унищожава бизнеса ни.

Точно в този миг Пийт изкрещя:

— Ти си дебела.

След няколко секунди повтори:

— Ти си дебела.

Думите му отекнаха в залата и изумиха присъстващите. Повечето хора сведоха засрамено поглед.

Джуди Крос преглътна тежко, затвори очи и стисна юмруци. После се намръщи, сякаш изпитваше силна болка. Беше огромна жена с едро, прегърбено тяло. От реакцията й ставаше ясно, че наднорменото тегло й бе създавало редица проблеми през годините. Тя бе водила ожесточена битка с килограмите, но напразно. Темата беше изключително деликатна и Джуди се бореше с нея всеки ден.

— Ти си дебела — напомни й Пийт за пореден път.

Съдия Йек, който отчаяно се опитваше да потисне смеха си, заяви:

— Добре. Правилно ли предполагам, че останалите свидетели ще кажат същото?

Жените кимнаха. Част от тях се бяха отдръпнали назад и почти се криеха. Първоначалният ентусиазъм ги бе напуснал. В този момент никой не се осмеляваше да се оплаче от Пийт. Какво ли щеше да изтърси той за техните фигури?

— Нещо друго? — попита съдия Йек.

— Господин съдия — отвърна Кейт Спенглър, — трябва да ни помогнете. Птицата ще унищожи бизнеса ни. Вече загубихме пари. Не е честно.

— Какво очаквате да направя?

— Не знам. Не може ли да го приспите?

— Искате да го убия?

— Спри! Спри! — изкрещя Пийт.

— Защо не отрежете крилата му? — предложи Джуди Крос.

— Спри! Спри! — повтори Пийт.

Папагалът премина на креолски и се впусна в яростни словесни нападки срещу двете жени. Когато млъкна, съдия Йек погледна Антон и попита:

— Какво каза?

Бабата и дядото на Антон се кикотеха и криеха лица с ръце.

— Много лоши неща — обясни Антон. — Определено не харесва тези жени.

— Ясно. — Съдията отново вдигна ръце и помоли за тишина. Пийт схвана посланието. — Господин Буун.

— Ваша Чест, мисля, че ще е от полза, ако приятелят ми Антон ви даде малко информация за Пийт.

— Нека го направи.

Антон прочисти гърло и започна с треперещ глас:

— Пийт е на петдесет години. Баща ми го получил като дете в Хаити. Пийт живее отдавна в дома ни. Когато дойдоха в Америка преди няколко години, баба и дядо го донесоха със себе си. Африканските сиви папагали са едни от най-умните животни в света. Както виждате, Пийт знае доста думи. Обикновено разбира какво си говорят хората. Може дори да имитира човешки гласове.