Джон Гришэм - Отвличането

Блейз покани двете си клиентки да седнат зад масата в лявата част на залата. Когато всички се настаниха, съдия Йек попита:

— Тео, ти нямаш нищо общо с този папагал, нали?

— Не, сър.

— Тогава защо си тук?

Тео не се изправи. В Котешкия съд липсваха всякакви формалности. Адвокатите седяха по местата си. Нямаше специален стол за свидетелите, официални клетви, правила за излагане на доказателствата или заседатели. Съдия Йек приключваше бързо с изслушванията и вземаше решение на момента. Въпреки че позицията му беше унизителна, той се славеше със своята справедливост.

— Ами аз… — запелтечи Тео. — Ваша Чест, с Антон сме от едно училище. Родителите му са от Хаити и не разбират съдебната ни система.

— Че кой ли я разбира? — промърмори Йек.

— Дойдох тук, за да направя услуга на моя приятел.

— Ясно, Тео, но обикновено собственикът на животното се явява сам в залата или наема адвокат да го представлява. Ти не си нито собственик, нито адвокат. Поне засега.

— Така е, сър.

Кевил Блейз скочи на крака и протестира:

— Възразявам срещу неговото присъствие в залата, Ваша Чест.

Съдия Йек бавно извърна погледа си от Тео и прикова очи в амбициозното лице на Кевин Блейз. Последва дълго мълчание. Във въздуха се усещаше напрежение. Всички бяха затаили дъх. Накрая съдия Йек заяви:

— Седнете.

Блейз се подчини, а Йек добави:

— И не ставайте повече, освен ако не ви кажа изрично да го направите. А сега да преминем по същество. Не чухте ли, че аз самият повдигнах въпроса за присъствието на Теодор Буун в залата? Да не сте глух? Нямам нужда от помощта ви. Възражението ви е безпочвено. Не го отхвърлям, но не го и приемам. Просто смятам да го пренебрегна.

Отново тишина. Съдия Йек се обърна към групата жени, седнали зад масата вляво. Посочи към тях и попита:

— Кои са тези хора?

Блейз, който се бе вкопчил в стола си, уточни:

— Свидетелите, Ваша Чест.

Съдия Йек не беше много доволен от отговора.

— Нека ви обясня как работя, господин Блейз. Предпочитам кратки изслушвания и малко свидетели. Не проявявам никакво търпение към хора, които само повтарят казаното преди тях. Разбирате ли ме, господин Блейз?

— Да, сър.

Съдията погледна към Тео и добави:

— Благодаря ви за интереса към този случай, господин Буун.

— Моля, Ваша Чест.

Йек разучи листа хартия пред себе си и продължи:

— Добре. Сега е време да се срещнем с Пийт.

Той кимна на стария секретар. Мъжът изчезна за миг и се върна с един униформен пристав, който носеше евтина телена клетка за птици. Сложи я в края на масата на съдията. Вътре стоеше Пийт, африкански сив папагал. Разстоянието между човката и опашката му беше около трийсет и пет сантиметра. Пийт се озърна из непознатата стая, като движеше само главата си.

— Сигурно ти си Пийт — заяви съдия Йек.

— Аз съм Пийт — отговори папагалът с ясен писклив глас.

— Радвам се да се запознаем. Аз съм съдия Йек.

— Йек, Йек, Йек — изграчи Пийт и почти всички се засмяха.

На жените с черните ботуши не им беше смешно. Те се намръщиха още повече. Явно изобщо не се радваха на Пийт.

Съдия Йек въздъхна бавно, сякаш очакваше изслушването да продължи по-дълго, отколкото му се искаше.

— Призовете първия свидетел — обърна се той към Кевин Блейз.

— Да, Ваша Чест. Ще започна с Кейт Спенглър.

Блейз се размърда на стола и погледна клиентката си. Едва се сдържаше да не се изправи и да закрачи из залата. Чувстваше се като вързан на мястото си. Той взе своя бележник, пълен със записки, и продължи:

— Вие сте съсобственичка на конна база „Ес Кей“. Така ли е?

— Да.

Госпожица Спенглър беше дребна и слаба, в средата на четирийсетте.

— Откога притежавате базата?

— Това важно ли е? — прекъсна го съдия Йек. — Искам да разбера как този въпрос е свързан със случая.

Блейз се опита да обясни.

— Ваша Чест, ние трябва да докажем, че…

— Нека ви демонстрирам как протичат заседанията тук, господин Блейз. Госпожице Спенглър, опишете ми какво е станало. Забравете за нещата, които сте чули от адвоката си. Интересува ме какво е направил Пийт.

— Аз съм Пийт — изпищя папагалът.

— Да, вече го знаем.

— Йек, Йек, Йек.

— Благодаря ти, Пийт.

Съдията изчака, за да се увери, че птицата се е укротила. После даде знак на госпожица Спенглър. Тя започна:

— Миналия вторник водих урок по езда. Стоях в заградената за тази цел площ и наблюдавах четиримата ученици, които се бяха качили на конете си. Изведнъж папагалът долетя от нищото и се разкрещя точно над главите ни. Конете се уплашиха и тръгнаха към конюшнята. За малко щяха да ме стъпчат. Бети Слокъм падна на земята и си контузи ръката.