Джон Гришэм - Отвличането

Тео протестираше, мяташе се, хленчеше и мърмореше, но без резултат. Съботната вечер щеше да премине в сутерена на къщата на семейство Уипъл. Той си представи как пълничката Дафне ще говори безспирно и няма да сваля очи от него, докато двамата с Чейс се опитват да играят на компютъра или да гледат телевизия.

Уудс и Марсела бяха обсъдили варианта да се откажат от пътуването заради инцидента с Ейприл и напрегнатата обстановка в града. Планът им беше да заминат за известния курорт Брайър Спрингс, на около триста километра от Стратънбърг. Там ги очакваше интересна среща с колеги от целия щат. Първо щяха да присъстват на поредица от следобедни семинари и доклади, а после на коктейл и дълга вечеря, където да слушат речите на мъдри съдии и скучни политици. Уудс и Марсела бяха активни членове на Щатската асоциация на юристите и никога не пропускаха годишната среща в Брайър Спрингс. Настоящото събитие беше още по-важно, тъй като Марсела трябваше да изнесе доклад за най-новите тенденции в бракоразводния процес. Уудс от своя страна държеше да присъства на семинар за кризата с ипотекираните имоти. И двамата се бяха подготвили добре и нямаха търпение да заминат.

Тео ги увери, че всичко ще бъде наред. Стратънбърг нямаше да усети липсата им за двайсет и четири часа. По време на петъчната вечеря те решиха да предприемат пътуването. Освен това прецениха, че е редно Тео да остане при семейство Уипъл въпреки протестите му. Той бе загубил битката и макар че се беше примирил с поражението, в събота се събуди в много лошо настроение.

— Съжалявам за голфа — заяви господин Буун, без да откъсва очи от спортната страница.

Синът му мълчеше.

— Ще наваксаме следващата седмица. Тогава ще играем за осемнайсет дупки. Какво ще кажеш?

Тео изсумтя.

Майка му затвори лаптопа и се обърна към него.

— Тео, скъпи, тръгваме след час. Какви са плановете ти за следобед?

След няколко секунди Тео отвърна:

— Не знам. Може би просто ще изчакам убийците да се появят. Вероятно ще бъда мъртъв, докато стигнете до Брайър Спрингс.

— Не се прави на интересен — сряза го Уудс и вдигна вестника, за да скрие усмивката си.

— Ще си изкараш страхотно при семейство Уипъл — отбеляза Марсела.

— Нямам търпение.

— А сега обратно към въпроса ми. Какво ще правиш следобед?

— Не съм сигурен. С Чейс ще идем на мач в два часа в училище или на кино в „Парамаунт“. Днес се играе и хокей.

— Нали обещаваш да не търсиш Ейприл, Тео? Вече водихме този разговор. Нямате никаква работа по улиците. Не бива да се правите на детективи.

Тео кимна. Баща му свали вестника, погледна го в очите и попита:

— Ще се закълнеш ли, Тео? Край на издирването?

— Имате думата ми.

— Искам да ми изпращаш есемес на всеки два часа. Започни в единайсет тази сутрин. Ясно ли е? — добави майка му.

— Да.

— Усмихни се, Тео. Превърни света в едно по-щастливо място.

— В момента не ми е много весело.

— Стига, Теди — каза Марсела и се засмя.

Фактът, че го наричаше „Теди“, не му подобряваше особено настроението, нито пък постоянните й напомняния „да превърне света в едно по-щастливо място“. Тео носеше грозни шини от две години и копнееше да ги махне. Изобщо не можеше да си представи как такова количество метал в устата е в състояние да разведри някого.

Тръгнаха точно в десет, за да стигнат в Брайър Спрингс до един и половина. Докладът на Марсела щеше да започне в 14:30 ч., а семинарът на Уудс — час по-късно. Тъй като бяха заети адвокати, те винаги спазваха определен график и всяка минута беше ценна.

Тео изчака половин час, след което взе раницата си и отиде в кантората. Джъдж го последва. Родителите му и останалите служители във фирмата рядко работеха през уикендите. Той отвори входната врата, изключи алармата и пусна осветлението в библиотеката. Високите й прозорци гледаха към моравата и улицата отпред. Тео обожаваше авторитетната атмосфера на стаята и често си пишеше домашните там, когато адвокатите и асистентите не я използваха. Сега сложи купичка с вода пред Джъдж и извади лаптопа и мобилния си телефон.

Миналата вечер бе прекарал няколко часа в търсене на информация за „Плъндър“. Все още му беше трудно да повярва, че Ейприл е заминала посред нощ с баща си, но теорията на Айк звучеше най-достоверно от всичко, което му хрумваше. А и какво друго можеше да прави през уикенда?

До момента не бе открил и следа от групата. В Роли, Дърам и Чапъл Хил имаше десетки концертни зали, клубове, помещения за частни партита, барове и домове за сватбени тържества. Половината притежаваха уебсайтове или профили във Фейсбук, но никъде не се споменаваше името „Плъндър“. Тео попадна и на три бюлетина, в които фигурираха стотици заведения с музика на живо.