Джон Гришэм - Отвличането

— А и без да са сто процента убедени, че момичето от снимката е Ейприл, полицаите не биха предприели нищо.

Айк се отпусна на стола и се втренчи в компютъра. Намръщи се, почеса се по носа и приглади бакенбардите си.

— Знам, че е тя, Айк — каза Тео.

— А ако грешиш? — попита мрачно чичо му. — В света няма само едно яке на „Туинс“. На снимката не се виждат очите й. Мислиш, че е Ейприл, защото отчаяно ти се иска да е така. Но какво ще стане, ако бъркаш? Нека си представим, че отиваме в полицията още сега. Те се въодушевяват и се обаждат на колегите си в Чапъл Хил, които решават да посетят купона. Там те: 1) не намират момичето, или 2) намират момичето, но то не е Ейприл. Бихме изглеждали доста глупаво, нали?

Настъпи дълга мъчителна пауза, докато Тео и Чейс обмисляха последствията. Чейс проговори пръв.

— Защо не кажем на майка й? Обзалагам се, че тя ще я разпознае най-лесно. Така ще се подсигурим.

— Идеята не ми харесва — възрази Айк. — Тази жена е способна на всичко. Не е в интерес на Ейприл да намесваме майка й в този момент. Доколкото разбрах, госпожа Финмор подлудява ченгетата и те се стараят да я избягват.

Отново мълчание. Тримата приковаха очи в стената.

— Какво предлагаш, Айк? — попита Тео.

— Най-разумното решение е някой да доведе Ейприл обратно в Стратънбърг и чак тогава да звънне в полицията. Трябва да е човек, на когото момичето има доверие. Например ти, Тео.

Тео отвори изумено уста, но не успя да проговори.

— Чака те дълъг път с колелото — отбеляза Чейс.

— Тео, помоли Марсела и Уудс да те закарат. Отиди при Ейприл, увери се, че е добре, и я доведи тук. Веднага. Нямаме време за губене.

— Мама и татко са извън града, Айк. Заминаха за Брайър Спингс на годишната среща на Асоциацията на юристите. Ще се върнат утре. Довечера ще спя при Чейс.

Айк погледна към Чейс и попита:

— Твоите родители могат ли да свършат тази работа?

Чейс поклати глава.

— Едва ли. Трудно ми е да си представя, че ще искат да се забъркат в такъв случай. Освен това имат среща с приятели, за която се подготвят отдавна.

Тео се обърна към чичо си и забеляза блясъка в очите му. Приличаше на дете, готово за голямо приключение.

— Значи ти си подходящият човек, Айк — заключи Тео. — Хайде, нямаме време за губене.

Замисленото приключение веднага се сблъска със сериозни проблеми. Тео се чудеше дали е редно да уведоми родителите си. Айк мислеше за колата си, която нямаше да издържи на дългия път. Чейс се притесняваше от факта, че Тео трябва да прекара нощта у тях. Отсъствието му едва ли щеше да остане незабелязано.

Що се отнасяше до родителите му, Тео отказваше да им позвъни и да ги попита дали може да замине за Чапъл Хил. Айк го окуражаваше да го направи — Чейс реши да не взема страна — но Тео не отстъпваше. Обаждането само щеше да обърка пътуването на Уудс и Марсела и да провали докладите и семинарите им. Освен това беше ясно, че и двамата (особено майка му) ще му забранят да отиде. Така той би се сблъскал с дилемата дали да им се подчини, или не. Айк смяташе, че ще убеди Марсела в спешността на пътуването, но Тео отново не се съгласи. Обикновено не лъжеше родителите си и криеше малко неща от тях. Случаят обаче беше различен. Ако двамата с Айк успееха да върнат Ейприл, всички в града, включително Марсела и Уудс, щяха да бъдат толкова радостни, че Тео би се разминал с наказанието.

Айк караше триумф спитфайър — стар спортен автомобил в доста лошо състояние. Имаше само две седалки, подвижният покрив пропускаше вода, гумите бяха износени, а моторът издаваше странни звуци. Тео го обожаваше, но често се чудеше как все още е в движение. А и те се нуждаеха от четири места — за Айк, Тео, Джъдж и навярно Ейприл. Родителите му бяха заминали с колата на Марсела. Джипът на баща му се намираше в гаража, готов за потегляне. Айк реши, че може да го вземе назаем от брат си, особено в светлината на предстоящата им мисия.

Най-сериозният проблем беше този на Чейс. Той трябваше да скрие отсъствието на Тео същата вечер. Тримата обсъдиха варианта да информират майка му и баща му. Айк дори изяви готовност да им обясни лично какво смятат да направят, но Тео отхвърли идеята. Госпожа Уипъл беше адвокат и имаше мнение по всички въпроси. Тео не се съмняваше, че тя веднага ще се свърже с Марсела и ще провали плановете им. Съществуваше и друга причина за неговите колебания — чичо му не се славеше с добра репутация в правните среди. Госпожа Уипъл щеше да побеснее при мисълта, че Айк Буун е повел племенника си на безразсъдно пътуване извън града.