Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Но е имало и още някой, нали? - каза той. - Някой, когото не сте познавали, защото Деби не го е водила тук. Това ли имахте предвид?

Бет смачка на топка хартиената кърпичка и я пусна на килима. Съпругът й я вдигна и я остави на масичката. Тя го стрелна с убийствен поглед и Декър се запита какво ще се случи с брака им. Дали ставаше въпрос за раздразнението от дреболии, което се появяваше с годините, но не беше заплаха за повечето двойки? Или за нещо повече? За нещо, довело до етап, в който загубата на Деби щеше да отвори пропаст между тях? Понякога обаче такива трагедии обединяваха хората. Декър бе виждал и подобни случаи.

- Пишеше разни неща онлайн. Но никога не говореше директно за него. Все пак забелязах, че не й е безразличен. Една майка винаги усеща тези работи.

- Чели сте какво е писала в социалните мрежи?

- Знаех паролата й за известно време. Когато тя разбра, веднага я промени. Така и не научих как се казва той. Но му беше измислила име.

- Какво име? - попита Ланкастър.

- Исус.

- Откъде знаете? В някой пост ли се споменаваше?

- Не - каза Бет. - Видях го на дъската, окачена в стаята й. Беше написала някакво стихче за Исус. Но Деби не беше религиозна. Имам предвид, че не ходим на църква, не се молим... така че не ставаше въпрос за религия, а за някакво момче. Пък и стихчето беше твърде... лично. Да, определено ставаше въпрос за някой младеж. Когато я попитах, тя се втурна в стаята си и го изтри.

Декър и Ланкастър се спогледаха. Той каза:

- Не смятате ли, че може да има някаква връзка с Библията? Или човекът да е латиноамериканец? - Когато тя го изгледа озадачено, Декър добави: - Може да се чете като Исус, но и като Хесус например.

- О! Никога не ми е хрумвало. Просто... просто реших, че този човек е нещо като Бог за нея. Но не мисля, че моята Деби би се увлякла по някой мексиканец на име Хесус - заяви тя, сякаш подобно предположение я обиждаше. Избърса носа си и запали нова цигара. - Искам да кажа, майките винаги знаят дори когато дъщерите им си въобразяват, че това не е възможно. Деби смяташе, че нямаме представа. - Бет погледна съпруга си и добави: - Наистина, някои нямаха представа. Никаква представа.

Съпругът й свали ръката си от рамото й и я отпусна между краката си като куче с подвита опашка.

Може да носи панталони, помисли си Декър, но не той е мъжът в къщата. Хвърли бегъл поглед на Ланкастър.

- Постове в интернет?

Тя кимна.

- Ще ги проверим всичките.

- И никога не е споменавала нищо за него? Абсолютно нищо?

- Питах я. При това неведнъж. Тя обаче мълчеше упорито. - Бет се замисли. - Всъщност веднъж се изтърва и заяви, че нямало да го разбера. Бил толкова... зрял.

- По-възрастен? В смисъл, че не е от гимназията? - попита Декър.

- И аз си помислих същото. Да, искам да кажа, че е бил по-голям от нея. Деби определено не говореше за някой съученик. На тях тя не обръщаше никакво внимание. Деби беше красиво момиче и много момчета се заглеждаха по нея. Опитах се да й дам няколко съвета, но дъщерите не слушат майките си. И аз не слушах моята, когато се опитваше да ми говори. Все си падах по лоши момчета.

- Но после се омъжи за мен - вметна съпругът й почти оправдателно.

- Трябваше да се омъжа за теб, Джордж. Деби вече беше на път. Майка ми едва не получи инфаркт. Най-доброто нещо в брака ни беше именно Деби. А сега нямам дори нея. Което означава, че загубих всичко.

Ланкастър извърна поглед, а Джордж Уотсън прехапа устни и впери поглед в петното от вода върху масичката за кафе.

Декър огледа и двамата. След подобна трагедия правилата, действали в рамките на брака, отпадаха.

Онова, което винаги бе оставало премълчано, биваше изречено с лекота. Сякаш язовирната стена, удържала всичко това, бе рухнала. В случая Деби бе играла ролята на бент. Но със смъртта й той се бе скъсал.

— Защо човекът на рисунката е в камуфлажно облекло? — попита Ланкастър. Погледна Джордж и продължи: - Ловец ли сте? Държите ли камуфлажни дрехи тук?

Той поклати замислено глава.

— Не мога да стрелям по животни. Нямам оръжие.

— Предполагам, че състоянието ви не позволява да държите оръжие — каза Декър.

Джордж погледна деформираната си ръка.

— Роден съм така. — Замълча и продължи: — Това направи доста неща по-трудни, отколкото би трябвало.

— Значи камуфлажното облекло вероятно е свързано с този Исус? - каза Декър.

— Възможно е - отвърна предпазливо Джордж.

— Трябва да е - намеси се рязко Бет. — Нарисувала е сърце до него. - Тя погледна Ланкастър многозначително. - Мъжете не разбират от тези неща.