Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Справедливостта няма нищо общо с това, което върша — отвърна Роби.

— Радвам се да го чуя. Така ще спестим време.

Роби бавно огледа обстановката.

— Ще ми обясните ли защо се случва всичко това, сър? — попита той. — Така или иначе, разговаряме в условията на ИКПР…

— Рийл стана предател. Някой я е направил предател.

— Кой според вас? Ръководството трябва да има някаква идея.

— Разполагаш с информация за последните й четири мисии, изпълнени за една година. Бих казал, че отговорът се крие някъде там.

— А възможно ли е да се крие при човека, когото не уби?

— Имаш предвид Ферат Ахмади?

Роби кимна.

— Понякога простите отговори са най-верните.

— Това обяснява Джейкъбс, но не и Гелдър.

— Нека разгледаме нещата в дълбочина. Каква е била ролята на Гелдър в удара срещу Ахмади, ако изобщо е имало такава?

Тъкър се огледа. От изражението му пролича, че започва да се съмнява дали изолацията на ИКПР ще издържи тежестта на този разговор.

— Ако мислите, че нямам право на достъп до подобна информация, спокойно можем да прекъснем тази дискусия — предложи Роби.

— Би било глупаво да те замесвам във всичко това, ако имах съмнения в тази посока — отвърна Тъкър.

— Каква е била ролята на Гелдър?

— Доколкото ми е известно…

Роби вдигна ръка с чувството, че някой го е изпратил да регулира движението. Което донякъде си беше точно така.

— При цялото ми уважение, сър, подобни въведения не ми вършат работа — отсече той. — Не давате показания пред Конгреса. Или ще ми дадете изчерпателен отговор, или ще спрем дотук.

— Гелдър отговаряше за тайните операции, но нямаше пряко участие в мисията „Ахмади“ — отвърна Тъкър, изпъна гръб и го погледна по нов начин.

— Ако изключим Ахмади, накъде другаде трябва да насочим вниманието си? Нуждаем се от нещо, което свързва Джейкъбс и Гелдър.

— А не ти ли минава през ум, че Рийл може да взема на мушката си отделни хора от ЦРУ, подчинявайки се на някакви свои параноични заключения? Тя работеше с Джейкъбс. Лесно би могла да се справи с него. И той е мъртъв. Но Гелдър е друга работа. Той е номер две. Отстраняването му има катастрофални последици за нас и помага на враговете ни. Това е положението. Дойде ни като гръм от ясно небе…

— Аз не мисля така — поклати глава Роби.

— Защо? — рязко попита Тъкър.

— Защото Рийл не е случаен човек.

— Не допусках, че я познаваш толкова добре. Според архивите не си имал контакт с нея повече от десет години.

— Вярно е. Но контактите, които имах с нея преди това, бяха доста интензивни. При тези условия човек трябва да знае с кого си има работа. А когато се случи това, то остава за цял живот.

— Хората се променят, Роби.

— Така е.

— Тогава какво точно искаш да ми кажеш?

— Тя има план. Който е съставила сама.

— Защо мислиш така?

— Ако работеше за някого, нямаше да комуникира с мен. По правило е недопустимо. Работодателите й биха следили всяка нейна стъпка — точно както вие следите моите контакти. А тя не би се изложила на подобен риск. Мисля, че нещата са лични.

— Може би си играе с теб, за да те извади от равновесие. Тя е много привлекателна жена, а в досието й пише, че използва всички свои качества за успешното изпълнение на задачите си. Не й позволявай да ти замае главата.

— Имам го предвид, сър. Но това не изяснява нищо.

— Добре, има план — отстъпи Тъкър. — Но какъв? Имам чувството, че се въртим в кръг.

— Предстои ми доста проучвателна работа. Мисля да започна с връзката между Гелдър и Джейкъбс.

— Ако изобщо има такава.

— Искам да ви предупредя за нещо, сър.

Тъкър вдигна глава и го погледна в очите.

— Слушам те.

— Рийл направи рязък скок от ниското към високото ниво. Може би сега е решила да напредва на зигзаг, за да ни обърка.

— Това предполага, че е набелязала още мишени.

— Несъмнено.

— Надявам се да грешиш.

— Едва ли.

— Спомена за някакво предупреждение.

— Ами ако е решила да върви нагоре по йерархията?

— Тогава остава само една мишена и това съм аз.

— Точно така.

— Но аз имам охрана.

— Джим Гелдър също имаше.

— Моята е по-добра.

— Но Джесика Рийл също е добра — отбеляза Роби.

— Каква ирония на съдбата — тежко въздъхна Тъкър. — Тази страна е направила всичко възможно да я подготви по най-добрия начин, а сега тя използва уменията си срещу нея.

— Вие й дадохте и други, по-специални умения, сър. Тя вече притежава най-важното.

— И какво е то?