Стив Берри - Загадката Колумб

— Какво означава всичко това? — попита Бене, обръщайки се към Трей.

— Означава, че много учебници по история трябва да бъдат пренаписани — отвърна приятелят му.

Но той се интересуваше от друго.

— Каква е съдбата на тези предмети?

— Един ден Учените дошли тук и открили, че съкровището го няма. Мястото било известно само на полковниците и на Учените. И те стигнали до заключението, че вещите били отнесени от дъпитата . Оттогава насам в пещерата не се извършват ритуални действия.

— Кога се е случило това?

— Преди шейсет години.

Бене поклати глава. Още една загадка.

— И това е всичко, така ли? Онези хора искат да ме убият, за да защитят една празна пещера?

— Не е празна. Гробниците са важни за нас. Те са нашето минало. Всеки марон уважава миналото, тъй като не притежава нищо друго. Еврейският гроб също е важен за нас. Ясно е, че съществува тук много отдавна. Евреите били единствените, които ни помагали. По тази причина отдаваме почит на този тук, сякаш е един от нас. Почитахме и неговото съкровище.

— Но него вече го няма.

Нима Закария Саймън издирва именно тези предмети, запита се Бене. Пред него твърдеше, че търси само гроба на Колумб и златната мина, но далеч по-естествено беше да се интересува и от съкровището. Може би това място действително е било златна мина, но в по-различен смисъл.

Е, съкровището вече го нямаше.

Той поклати глава и тръгна обратно към изхода. Трей и Франк го последваха. И двамата мълчаха.

Том гледаше след черния мерцедес, който зави зад ъгъла и изчезна в оживения трафик. Нямаше представа коя е тази жена, но тя очевидно знаеше всичко. А съдбата му зависеше от откриването на свещените предмети. Как бе възможно това? И защо бе възможно?

Леко докосване по рамото го накара да се обърне.

— Вече я няма — промълви Берлингер.

— Коя е тя? — пожела да узнае Том. — Каза, че вие сте знаели за присъствието й тук.

— Така е — кимна старецът. — Но не ми се представи, а аз нея попитах.

— Но въпреки това изпълнихте желанието й. Направихте така, че да чуя какво казва.

— Не виждам нищо лошо.

— За мен то е от голямо значение, равине. Какво става, по дяволите?

— Искам да ви покажа нещо и да ви обясня някои неща. Важни неща.

— Къде е Але?

— Не знам.

— Нима камерите ви не могат да я открият?

— Сигурно могат. Но това трябва да го направим насаме.

— Едва ли сте наясно какво преживях. Дори не можете да си го представите.

В душата му нахлу отчаяние. И гняв.

— Елате да се поразходим — предложи Берлингер. — Ще ви разкажа една история.

— Всичко това получих от баща си — каза Марк Крос.

Берлингер внимателно слушаше.

— Първият левит се казвал Луис де Торес. Именно той спечелил доверието на Колумб. В продължение на петстотин години дългът се предавал от баща на сини доскоро всичко вървяло нормално.

Втората световна война беше свършила преди близо десет години, но последиците от нея все още бяха видни за всички. До момента никой не можеше да каже колко милиона евреи са били избити. Най-често споменаваната цифра беше шест. Тук, в Прага, нещата бяха малко по-ясни. Единици от депортираните сто хиляди евреи се бяха върнали обратно.

— Става въпрос за съкровището на Втория храм — добави Марк. — Тайната, свързана със свещените реликви. Колумб ги пренесъл в Новия свят. Плаването му било финансирано от евреи, заемащи високи постове в кралския двор. Фердинанд и Исабела не притежавали нито визията, нито парите за подобна авантюра. Средствата били осигурени от испанските евреи. Разбира се, всички те били насила покръстени, за да могат да останат в страната. Самият Колумб също бил конверсо.

— Колумб е бил евреин? — учудено попита Берлингер.

— И цял живот си е останал такъв — кимна Марк. — Отплавал за Новия свят с надеждата да открие място за нов, по-спокоен живот. По онова време се носела легендата, че евреите в Далечния изток живеят свободно и никой не ги преследва. Разбира се, Колумб бил убеден, че плава към Азия. Това била и причината да вземе на борда Де Торес — като преводач от иврит. Човек, който ще може да влезе в контакт с далечните заселници.

Това беше невероятно. Смайващо.

— Сефарадските евреи пазят съкровището на Храма в продължение на много години. Получават го през седми век, но през хиляда четиристотин деветдесет и втора година, Испания се превръща в опасно място за тях. Евреите са подложени на гонения или ги принуждават да се покръстят. Инквизицията е безмилостна към всеки заподозрян в неискрено християнство. Избити са хиляди. Така се стига до мисията на Колумб. Поверяват му съкровището и му заръчват да го пренесе на сигурно място при азиатските евреи.