Стив Берри - Загадката Колумб

— Опиши ми я.

Вече знаеше за кого става въпрос, но искаше да бъде сигурен. Което даваше отговор и на още един въпрос. Сейган го беше видял, а вероятно и чул — ако се вярваше на бомбастичната информация на посланичката относно живота на бившия журналист.

— Трябваше да взема мерки, за да не ме забележат — добави Роча. — Но сега съм на място, от което ги виждам съвсем ясно.

— Дръж ме в течение — рече Закария и прекъсна разговора.

— Какво има? — попита Але.

— Проблем — въздъхна той, без да скрива безпокойството си.

— Коя сте вие? — втренчи се в непознатата Том.

— Няма значение.

— Има и още как! Вие знаете какво се случи с мен.

Жената се обърна към спътника си.

— Влез в колата.

Човекът се върна на мястото си, а тя захлопна задната врата.

— Чули сте думите ми в гробището, така ли?

Той кимна.

— Благодаря на равина.

— И Берлингер ли е замесен?

— Просто ми предложи помощта си.

— Коя сте вие? — повтори той.

— Еврейка, която вярва в народа си. Бих искала и вие да повярвате в него.

Тези думи изобщо не му направиха впечатление.

— Те ми разбиха живота — промълви Том. — Заслужавам да знам кой и защо го направи.

— Направиха го, защото добре си вършехте работата. Нали ви изпратиха емисар, който да ви го обясни?

Тази жена знаеше всичко. Том направи още една крачка напред.

— На ваше място не бих рискувала — предупреди го тя и махна към лимузината. — Моят човек ви наблюдава в огледалото.

Той машинално извърна глава и срещна погледа на телохранителя в страничното огледало. После отново насочи вниманието си към непознатата и попита:

— Със Саймън ли работите?

— В момента не сте в позиция за пазарлъци, господин Сейган. Но бихме могли да стигнем и дотам. Както вече споменах, аз съм човек, който изпитва огромен респект към своята вяра. А вие сте левитът. Избраният наследник. Единственият, който е в състояние да открие съкровището на нашия Свещен храм.

Всичко това явно бе известно и на Саймън.

— Тези неща изобщо не ме интересуват — поклати глава той. — Искам си живота обратно.

Тя отвори задната врата, влезе в колата и вдигна глава да го погледне.

— Първо открийте съкровището, а след това ще говорим за живота ви.

Вратата се затръшна и лимузината потегли.

Бене се покатери по камъните, стигна до дървената преграда и насочи фенерчето си в пролуката. Пред очите му се разкри още една пещера, по-малка от предишната. Стените й бяха грапави, без рисунки. Просто една дупка в скалата, дълбока двайсетина и висока около десет метра. Промъкна се вътре. Франк и Трей го последваха.

Край една от стените имаше нещо като каменен олтар. Гол, без никакви украшения. Вдясно от него лежеше грубо издялан правоъгълник, висок около половин метър и дълъг най-малко два. В края му беше закрепена каменна плоча.

— Прилича на гроб — прошепна Трей.

Тръгнаха натам. Под ботушите им проскърцваше ситен чакъл. Насочиха фенерчетата си към тъмния камък. Плочата над него се оказа надгробен камък. Бене веднага разпозна двете букви, издълбани в горната й част.

— „Тук лежи…“ — промърмори той. — Това е иврит. Виждал съм го и върху други надгробни плочи.

Останалата част от надписа също беше на иврит. Трей се наведе да го разгледа отблизо.

— Какво търси тук някакъв еврейски гроб? — попита Бене, обръщайки се към Франк.

— И аз това се питам — въздъхна приятелят му. — Преди няколко години снимах тази плоча и дадох текста за превод. Надписът гласи: „Кристовал Арнолдо де Исаси, мечтател и честен човек, уважаван от всички. Нека душата му отлети в небесата, където я чака Вечен живот.“

— Това е гробът на Христофор Колумб — изправи се Трей. — В дневника си Де Торес е отбелязал, че истинското му име Кристовал Арнолдо де Исаси. Ето къде са го погребали.

Бене си спомни какво беше казал приятелят му за гроба на Колумб по време на полета.

— Вчера беше убеден, че тленните останки на Колумб са били пренесени в Новия свят от вдовицата на един от синовете му.

— Точно така е станало. Първо в Сантяго, а след това в Куба. Много се спори кой точно е погребан в Сантяго и дали костите на Колумб се намират в Куба или в Испания. Сега разбираме, че тя ги е пренесла тук, на острова, контролиран от фамилията й. В това вече има логика.

— Винаги съм се питал кой е този тук — промълви Кларк. — Нямахме никаква представа за самоличността му. Единственото, което знаехме, е, че е евреин, и изобщо не пипнахме гроба. Ако се беше разчуло, че тук лежи Колумб, той със сигурност щеше да бъде унищожен.