Стив Берри - Загадката Колумб

— Може би сандъци със злато от Панама?

— Не знам — поклати глава Трей. — Той подробно описва мината, включително и трите тунела. Според него трябва да знаеш откъде си, за да избереш правилния път. После прилага списък на всички допълнителни неща, които трябва да бъдат взети под внимание — броят на съдовете за жертвоприношение на олтара, местата за кадене на тамян и кивотът. Бройката на местата за благословии и какъв процент заема Светая светих в Първия и Втория храм. Според заповедта на Бог.

Бене объркано слушаше. Нямаше никаква представа за какво говори приятелят му.

— Трябва да си евреин, за да знаеш отговорите — поясни Трей. — Аз доста се поразрових, за да получа ориентация. На всеки олтар има по три съда. А площта, която заема Светая светих, е точно трийсет и три процента. Най-святото място за евреите. — Трей посочи третия тунел. — Пътят е оттам.

Кларк кимна.

— Какво има вътре? — попита Бене.

— Нещо, което не принадлежи нито на мароните, нито на таиносите — отвърна Франк, пристъпи към тунела и насочи лъча на фенерчето си в него. — Мароните открили тази пещера далеч след смъртта на последния таинос. Но ние изпитвахме уважение към тях и затова съхранихме всичко.

Кого ли има предвид Кларк, запита се Бене. Себе си или предците им? Ако злите духове наистина съществуваха, това би било най-подходящият дом за тях.

Франк влезе пръв в прохода с грапави стени. Бене се запита къде всъщност се крият златните жили, тъй като в пещерата липсваха следи от каквито и да било разкопки. След кратко колебание зададе въпроса на Франк.

— В другите два тунела има отклонения, които свършват при дълбоки пукнатини. В някои от тях таиносите са открили злато. В ограничени количества, но съвсем достатъчни, за да привлекат вниманието на испанците.

Проходът представляваше приблизително права линия, но въздухът ставаше все по-застоял. Бене усети как главата му се замайва.

— Защо е трудно да дишаме? — попита на глас той.

— Помниш ли онзи звук, който чухме, преди да се гмурнем във водата? Сякаш земята си поема дъх, а след това го изпуска? Тук лошият въздух е повече от добрия. Това е една от причините таиносите да изберат пещерата за свое лобно място.

Потискащо. Забеляза, че и Трей се чувства притеснен. Потърси погледа му и поклати глава — сам избра да дойдеш … Разбира се, беше наясно с мотивите му. Като всеки учен той не искаше да пропусне уникалния шанс да види с очите си нещо, за което се носеха толкова много стари легенди.

Заболя го главата. Въпреки това не каза нищо и продължи да се промъква напред.

— Таиносите се отнасяли към религията по същия начин като испанците — добави Франк. — С тази разлика, че не смятали себе си за висши същества, а уважавали околния свят и другите живи твари. Но допуснали една фатална грешка — решили, че и белите хора мислят като тях.

Изминаха около петдесет метра. Подът бе леко наклонен нагоре. Светлината на фенерчетата достигаше само няколко метра напред, всичко останало тънеше в непрогледен мрак. Липсваше влага, което бе необичайно за ямайските пещери, обикновено много влажни от подземните реки и езера.

Бене зърна нещо, осветено от фенерчето на Франк. На десетина метра пред тях. Дървена врата от грубо сковани дъски, почернели от времето. Панти липсваха. Просто правоъгълник, който пасваше плътно в изсечената скала. На пода пред него се издигаше висока и почти непроходима купчина от скални отломъци.

Бене направи крачка напред, готов да се покатери върху нея.

— Сигурен ли си, че искаш да влезеш там? — сграбчи потната му ръка Франк.

— Опитай се да ме спреш!

— Какво търсиш тук? — попита Але. — Нали трябваше аз да поема нещата?

Гневът я задушаваше. Отначало Берлингер и баща й, а сега и Закария. Нима всички я смятаха за неспособна да свърши някаква работа?

— Налага се — спокойно отвърна Закария. — Разбрах със сигурност, че американците се опитват да ни спрат.

— Какво ги интересуват американците някакви еврейски религиозни предмети?

Стояха на няколко метра от къщата, в която сутринта ги бяха задържали. Улицата беше пълна с народ.

— Намесата във вътрешните работи на Израел отдавна е неразделна част от външната политика на САЩ, Але — поясни той. — Мислят, че имат право да ни казват какво да правим, само защото ни отпускат милиарди под формата на военна помощ. Те са виновни за днешното ни положение. Вече съм сигурен, че нашите светини влизат по някакъв начин в техните планове.