Стив Берри - Парижка вендета

— Дотук беше! — извика той.

Лайън се закова на място, без да се обръща.

— Третият глас — промърмори той.

— Не мърдай! — заповяда Сам и насочи пистолета в главата му.

— Предполагам, че ще натиснеш спусъка и при най-малкото ми движение, нали? — подхвърли терористът.

Сам се учуди, че Лайън безпогрешно усеща насоченото оръжие.

— Намерил си пистолета на стареца — констатира Лайън.

— Главата ти представлява отлична мишена — увери го Сам.

— От гласа ти личи, че си млад. Вероятно си американски агент.

— Млъквай!

— Какво ще кажеш, ако хвърля оръжието?

Но пистолетът остана в ръката му. Дулото сочеше надолу.

— Пусни го да падне.

Лайън разтвори пръсти. Оръжието изтрака на пода.

— Така по-добре ли е?

Разбира се, че е по-добре, помисли Сам.

— Май никога не си стрелял по човек, а? — попита Лайън.

— Млъквай, да те вземат дяволите! — изръмжа Сам.

— Така и си помислих. Нека проверим дали съм прав. Сега аз ще си тръгна, но ти няма да застреляш в гръб един невъоръжен човек, нали?

Сам започна да губи търпение.

— Обърни се! — остро заповяда той.

Лайън не се подчини и направи крачка напред. Сам стреля в краката му.

— Следващият куршум ще бъде в главата ти! — предупреди той.

— Едва ли — небрежно отвърна Лайън. — Видях реакцията ти, когато застрелях Ашби. Стоеше неподвижен и не знаеше какво да правиш.

След тези думи направи още една крачка напред. Сам отново натисна спусъка.

Малоун чу двата изстрела във вътрешността на храма. Хукна към временната ограда, която препречваше южния вход. Стефани го последва. Трябваше да открият вратата, през която хората преди тях бяха проникнали в църквата. Но трите портала, които се появиха пред очите им, бяха здраво залостени. Студени капки дъжд се стичаха по лицата им.

Вторият куршум рикошира в пода.

— Казах ти да спреш! — извика Сам.

Но Лайън беше прав. Никога през живота си не беше стрелял по човек. Технически беше подготвен да го направи, но нямаше умствената нагласа за един толкова смразяващ акт. Направи усилие, за да насочи мислите си в чисто практическа посока. Стегна се. Пристъпи две крачки и се прицели.

— Заклевам се, че ще те застрелям! — процеди той. Изрече тези думи спокойно, въпреки че сърцето блъскаше в гърлото му.

— Не можеш — отвърна Лайън и продължи напред.

— Не ме познаваш!

— Може би, но знам какво е страх.

— Кой казва, че се страхувам?

— Усещам го.

Меган се размърда и глухо простена.

— Има хора, които могат да отнемат живот, без да се замислят, но има и такива като теб, които трябва да бъдат провокирани, за да го направят. А аз не те провокирам.

— Ти застреля Хенрик!

— А, значи така се казва той — спря се Лайън. — Приятел ли ти е?

— Не мърдай! — заповяда Сам и веднага се прокле за умолителния тон, който се промъкна в гласа му.

Три метра деляха Лайън от открехнатата врата. Той направи още една крачка. Движенията му бяха безупречно контролирани, както и гласът му.

— Не се безпокой, няма да кажа на никого, че не си стрелял — обади се терористът.

До портала оставаха само два метра.

— Тате, ела при нас — прозвуча гласът на Кай през синкавото сияние, което се спускаше пред очите му.

В душата му нахлуха странни и красиви мисли. Но той просто не би могъл да разговаря с жена си и със сина си. Вероятно това беше плод на шока, в който се намираше.

— Сам има нужда от мен! — извика той.

— Не можеш да му помогнеш, скъпи — отговори Лизет.

Въздухът не му достигаше.

— Време е да се съберем всички заедно, тате.

Сам усети предизвикателството.

Всъщност Лайън действа доста разумно, призна си той. Подканяйки го да реагира, той се надяваше да блокира решителността му, като го остави да се колебае толкова дълго, колкото трябваше. Явно беше добър психолог, което обаче не означаваше, че непременно ще спечели. Просто защото нямаше как да знае, че Сам вече беше разрушил кариерата си за неизпълнение на заповеди от висшестоящите.

Лайън продължаваше да се промъква към изхода. Един метър. Петдесет сантиметра. Майната ти, Лайън! Пръстът на Сам натисна спусъка.

Малоун видя тялото, което се люшна напред, излетя през вратата и се просна на мократа настилка. Двамата със Стефани изкачиха хлъзгавите каменни стъпала и го обърнаха. Лицето принадлежеше на мъжа от лодката, който беше отвлякъл Ашби.

Питър Лайън. С дупка в главата.

Малоун вдигна глава. На прага се появи Сам с пистолет в ръка. От рамото му течеше кръв.